Всички се стремим нещо да постигнем. Например, да подобрим физическата си форма, да изградим успешен бизнес, да напишем книга, да спечелим състезание.

И започваме обикновено с това, като си поставим конкретна цел. Но има няколко причини, защо премислената система от действия е по-важна за постигане на успех, отколкото поставената цел.

Каква е разликата между целта и системата от действия?

• Ако сте треньор, вашата цел е да спечелите шампионата, а вашата система от действия – това са ежедневните тренировки на вашия отбор.
• Ако сте писател, вашата цел е да напишете книга, а вашата система – това е ежедневен писателски труд.
• Ако сте предприемач, вашата цел е да изградите успешен бизнес, а вашата система от действия – това е процес на продажби и маркетинг.

Така че ако забравим за целта и напълно се съсредоточим върху системата от действия, все пак получаваме желанията резултат? Да.

Ето 3 причини да мислите по-малко за целите.

1. Целите ни пречат да се чувстваме щастливи

Придвижвайки се към някаква цел, всъщност казваме на себе си – „Не съм достатъчно добър, но ще стана по-добър, когато достигна своята цел“.

Така че се научаваме винаги да отлагаме щастието за по-късно, до следващата постигната цел. „Ще бъда щастлив, когато постигна целта. Ще бъда успешен, когато постигна целта си.“

Решение съсредоточете се върху процеса, а не върху резултата

Всяка нова цел е като нов камък на душата. И въпреки това постоянно се подлагаме на нов стрес, поставяйки пред себе си цел да свали килограми, да преуспеем в бизнеса или да напишем бестселър.

Вместо да нервничите заради големите цели, които са длъжни да променят живота ви, се съсредоточавате върху ежедневния процес на работа и се старайте да не излизате от графика.

Отделяйте повече внимание на процеса, а не на резултата, можете да се насладите на настоящия момент и същевременно да се усъвършенствате.

2. Целите препятстват дългосрочния успех

Изглежда, че целите са длъжни да ни мотивират в дългосрочна перспектива, но това невинаги е така.
Представете си например, че се готвите за полумаратон.

Болшинството от хората ще тренират с месеци, но след маратона най-вероятно ще изоставят бягането. Тъй като целта е да се пробяга полумаратона и сега, когато е постигната, мотивацията да се занимават вече е изчезнала.

Ако всички ваши старания са насочени към някаква конкретна цел, какво ще ви вдъхновява, след като я достигнете?
В такива ситуации възниква т.нар. ефект на връщането назад, когато упорито работите над постигането на целите, и тогава съвсем прекратявате работата. Това препятства дългосрочният успех.

Решение – откажете се от стремежа за незабавен резултат

Целенасоченото мислене ни тласка към изпълнението на избраната задача. Тъй като ако си поставим цел и не я достигнем сме се провалили.

Мисленето от гледна точка на системата не предполага, че сме длъжни да направим някаква конкретно, най-важното е постоянно да се придържаме към графика.

3. Целите предполагат, че можем да контролираме това, което не може да се контролира

Бъдещето не може да се предсказва. Но всеки път, когато си поставяме цел, се опитваме да направим това.

Опитваме се да предскажем колко бързо ще постигнем успех, без да се замисляме за различни непредвидени обстоятелства, които могат да възникнат по пътя.