50 години учените казват: „Децата не трябва да се бият! Дори и да не са прави!“

Мария
Написана от Мария септември 10, 2016 23:16

50 години учените казват: „Децата не трябва да се бият! Дори и да не са прави!“

Това не носи ни най-малка полза.

През последните 20 години психологът Елизабет Гершоф търси отговор на въпроса – има ли някаква полза от това родителите да шляпват детето?

Според всички писмени доказателства, децата винаги са били бити от родителите, казва Гершоф.

В наше време шляпването – удар по дупето с разтворена длан – е все още разпространен метод. По данни от проучване от 2015 г, 45% от американците пошляпват своите деца.

При толкова дълга история възможно ли е родителите, действащи с най-добри намерения – да постъпват правилно?
На този въпрос Гершоф, без да се колебае отговаря – НЕ.

В неотдавна публикуван мета-анализ Гершоф и професор от Университета на щата Мичиган Андрю Гроган-Кейлор проучили 75 изследвания с обща база данни на 161 000 деца и не установили „ни най-малки свидетелства в полза на шляпването, и че то води до подобряване на поведението на децата.“

Освен това изследователите стигат до заключението, че в резултат на него се стига до тревожни последствия като повишена агресивност, противообществено поведение и психически разстройства в зряла възраст.

Изследователите отбелязват, че подобен отрицателен ефект все пак е достатъчно незначителен, и че е предизвикван именно от шляпкането.

Първо, изследователите не могат да проведат експерименти със шляпването, избирайки случайни деца за телесно наказание. Освен това е възможно непослушните деца просто по-често да се шляпват, а агресивността и противообществените наклонности да им са присъщи изначално.

Но Гершоф подозира, че шляпкането води и до вредни последствия. Или поне убедително доказва, че не е изобщо полезно.
Има 2 основни причини, поради които досега родителите бият децата си.

Първата е, че масово се смята, че това действа. И се мисли така, защото реакцията от детето е мигновена. То веднага започва да плаче.

Родителят мисли, че вече е разбрало, че се сърди на детето. И родителят се радва на това, тоест родителските усилия се възнаграждават с реакцията на детето.

Другата причина е, че самите тях шляпването е било приемано от детството, може би, родителите са ги пошляпвали, или пък тяхната религия поощрява телесните наказания, и го възприемат като нормална практика.

Защо шляпването не работи като способ за преподаване на урок на детето?

Това макар и мека, си е форма на насилие, което променя взаимоотношенията, и съотношението на силите и показва на детето, че ако си силен имаш правото да биеш другите.

Получава се така, че децата получават урок, че могат да бият другите, за да получат желаното, могат да са агресивни. И не е изненадващо, че в приятелски кръг тези деца започват да проявяват агресия, за постигнат своето.

Шляпкането може да се сравни с по-тежкото физическо насилие по степента на въздействие на поведението му в зрелия живот.

Това говори, че съществува някакъв насилствен континиум. Обществото говори за физическо насилие, което е еднозначно лошо.

И показваме, че съществува континиум от насилие против децата и шляпването също се разполага в този континиум.
Ако пък шляпкането действаше, би било противоположно на насилието.

Величината на ефекта би била отрицателна, но не виждаме нищо подобно.

Как обаче се изучава връзката между шляпването и детското поведение? Това би било доста трудно изпълнимо?
Налага се родителите да бъдат питани колко често го правят. И след това се разбира поведението на детето.

Мария
Написана от Мария септември 10, 2016 23:16
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи