8 инвалиди, които били напълно парализирани от кръста надолу, са се възстановили частично след тренировки с виртуалната реалност и роботизираните технологии след тренировка във виртуалната реалност и роботизирани технологии.

Първата по рода си клинична програма, извършена от изследователи в Бразилия, показва как пациенти, които са били парализирани от няколко години, правят първите си крачки след травма, като една жена възстановила двигателните си способности след 13 години парализа.

Пациентите използват устройство, наречено мозъчен машинен интерфейс, система, която записва мозъчната дейност, за да открие мислите, свързани с движението.

Тези сигнали за първи път използват за контрол VR аватари, преди пациентите да започнат да контролират робота с мозъка си, като това било направено с помощта на екзоскелети, за да се помогне на пациентите да направят първите си реални стъпки.

Според водещият невролог Мигел Николелис от Центъра на университета Дюк.

Пациентите, които използват мозъчен машинен интерфейс за дълъг период от време, са имали подобрение в двигателните си способности, тактилните усещания и висцералните функции под нивото на травмата на гръбначния мозък.

Досега никой не е виждал възстановяване на тези функции при човек, който от много дълго време е бил с диагностицирана пълна парализа.

И от преди са известни невероятни възстановявания или частични такива при хора с парализа, но повечето от тях включват хирургични процедури, при които се поставя имплант с компютърни чипове или бионични бодли, които помагат за възвръщането на двигателните способности с мислите.

За разлика от това новият метод е напълно неинвазивен, и предполага, че дългосрочното обучение с външни устройства в действителност може да събуди нервите, които са станали неактивни след инциденти, причинили парализа.

Голям процент от хората, които са с диагноза пълна параплегия все още могат да имат нерви, които са останали непокътнати, отбелязва авторът на проучването.

И тези нерви могат да останат в латентно състояние много дълги години, тъй като няма сигнал от кората на главния мозък към мускулите.
С течение на времето обучението с мозъчна интерфейс машина може да активира тези нерви.

На участниците в проучването били сложени електроди на главата, които записват мозъчната дейност чрез електроенцефалография, която следи електрическата активност в мозъка.

Докато носели VR очила участниците били помолени да си представят как се разхождат из виртуалното пространство. Първо, електроенцефалографията не показала активност при подобна подсказка.

Мозъкът почти напълно е изтрил представата за долните крайници, обяснява ръководителят на проучването.
Но след месеци тренировки започнали да се появяват сигнали за движение на краката.

Принципно с тези тренировки отново в мозъка на пациентите се появила представата, че краката наистина съществуват.

След допълнително настройване на VR очилата бил постигнат прогрес при пациентите, като те можели да се придвижват с помощта подпомагащи ходенето устройства, като екзоскелети и специални седалки.

В началото на тренировките с мозъчния интерфейс, 5-ма пациенти били парализирани най-малко от 5 години, а 2 – повече от десетилетие. След 1 година участие в програмата, в която участниците били тренирани най-малко 2 часа седмично на такава машина, 4-ма от тях си върнали в достатъчна степен усещането за движението, в резултат на което лекарите променили диагнозите от пълна до частична парализа.

Освен възстановяването на движението, били наблюдавани и други положителни промени, като например подобряване на контрола на пикочния мехур.