Някои деца не могат без мама, тя винаги трябва да е до тях, постоянно искат на ръце.

Ако напусне стаята или излезе навън, малчуганът веднага започва да плаче, тъгува, страда, намира се на ръба на истерията.

Игнорирането на подобно поведение на детето не е желателно.

В противен случай дискомфорт ще започнат да усещат всички.

Борбата с подобна емоционална зависимост на детето е много по-лесна в първите месеци на нейното зараждане, отколкото когато тази тенденция се закрепи окончателно.

Разбира се, разглежданият проблем може да отшуми самостоятелно с възрастта, но това не се случва винаги.

В някои случаи придобива „хроничен” характер.

Не трябва да рискува психическото състояние на детето.

Как се заражда разумната привързаност на детето към майката?

От първия ден на своя живот детето усеща силна връзка с мама, за него тя се превръща в най-важния човек на света.

Бебето усеща промените в нейното настроение, тревожност, вълнение или радост.

Постепенно на практиката на инстинктивната привързаност прераства в истинска безусловна любов.

Това първично и силно чувство може да усеща само детето.

Приблизително след навършване на 6-месечна възраст детето започва да осъзнава, че мама – не е просто част от неговия свят, а отделен човек.

Едновременно с това детето започва да се страхува да не загуби своя най-близък покровител, който му осигурява всичко необходимо за живот.

Същевременно нараства детската тревожност, майката се затруднява да отиде до тоалетна или до банята.

В съзнанието на детето всичко, което изчезва от полезрението му, престава да съществува по принцип.

Трудно е да си представим каква неприятна палитра от емоции изпитва едно малко дете, дори при кратко отсъствие на неговата майка.

Именно първичната необходимост от майката води до истерии в момента на раздялата, което е абсолютно естествено.

С възрастта детето може да започне във всичко да подражава на своята майка.

Момиченцата ще се стараят максимално да приличат на мама както външно, така и като поведение.

А момченцата се стремят да защитават мама.

Това е напълно нормално явление.

Според много зрели хора по-силно чувство от детската любов към мама, те не са изпитвали.

Да заобичаш някого по-силно, е просто невъзможно.

И все пак ако със съзряването привързаността към майката остане твърде силна и детето иска да бъде постоянно до полата ѝ, трябва да се положат усилия за нормализиране на емоционалната връзка.

Как да помогнем на детето да установи хармонична емоционална връзка със своята майка?

На първо място, трябва да се обърне специално внимание на обкръжението на детето.

Ако 99% от времето си то прекарва сред 2-3 близки хора или още по-лошо, стои само до мама, то със сигурност ще се затвори в този кръг на общуване.

Родителите трябва редовно да извеждат детето на разходка, да му помагат да си създава приятелства, периодично да канят на гости и сами да посещават роднини и приятелски семейства.

Трябва да се разширяват границите на обичайния свят на детето, за да разбере, че около него много прекрасни и удивителни неща.

Стимулирайте любопитството на детето, неговата естествена склонност към познание.

Ако детето изпадне в истерия, когато мама изчезна от погледа му, в никакъв случай не трябва да го принуждаваме да замълчи.

Напротив, трябва да се опитаме да му обясним къде е отишла мама.

Много по-ефективен начин е постепенното обучение на детето към правилно реагиране на измененията в житейските обстоятелства.