Децата, подготвени за хоспитализация и оперативна интервенция, по-лесно понасят адаптацията към лечебните заведения, по-малко се безпокоят и по-бързо оздравяват.

При планова операция родителите могат да подготвят психологически детето и да му помогнат да преживее този труден период.

Кърмачета – потребности и психологически последствия

Макар и да изглежда, че бебетата не разбират нищо и още повече пък да запомнят случващото се, това не отговаря на наблюденията на специалистите.

Дори в периода на вътреутробното развитие влияе на психиката на детето.

Затова и за новородените, и за кърмачетата има съвети за подготовка за медицински процедури.

И първият, най-важен е предпазване на емоционалното състояние на майката.

Безпокойството на близките се предава на бебето чрез поведението, интонациите на гласа, особеностите на телесния контакт и докосванията.

Душевното равновесие, увереността в необходимостта от операцията, вярата в успешния изход помагат на детето да се безпокои по-малко.

А това означава и по-малко хормони на стреса и по-лесно понасяне на хирургичната интервенция.

Много е важно да се постараете максимално дълго да стоите до детето, в рамките на допустимото от специалистите време.

Трябва да разговаряте с него със спокоен глас с нежни интонации, да му обясните какво ще случи.

Макар и детето да не разбира смисъла, самовнушението на неговата майка и обикновеният тон ще му подействат успокояващо.

Необходимо е да се уточни с лекарите и медицинските сестри, може ли да се държи детето на ръце след операцията и как е най-добре да се направи това.

По възможност кърменето трябва да продължи или да се вземат мерки за запазване на лактацията.

В постоперативния период поне няколко седмици кърмачето може да е емоционално нестабилно, да плаче по-често от обичайното, да се страхува.

Това е нормално явление и ще премине при необходимото внимание и увереност на родителите.

Деца от 1 до 3 години

Ако подготовката на кърмачетата се състои в придружаване и създаване на комфорт, за по-големите трябва предварителна подготовка.

Децата на тази възраст не разпознават значението на времевите интервали, затова и разказът трябва да започне не по-рано от ден-два преди хоспитализацията.

Поиграйте си с детето на болница, лекарят да е детето, а мама и татко пациенти.

Дори и малките деца изпитват нужда поне по някакъв начин да контролират ситуацията.

Основният страх на децата в ранна възраст е да не останат без родители.

В никакъв случай не трябва да изчезвате, да предавате детето на медицинските сестри и да си тръгвате без обяснения.

Вторият страх на детето – операцията като наказание.

На децата в този възрастов период може да им се стори, че лечението, престоят в болница и всички процедури са част от наказание.

Родителите трябва да разкажат на детето, защо е необходимо лечението, да го уверят, че е част от терапията, а не възпитателни мерки.

Операции в предучилищна възраст

На децата от 3 до 6-годишна възраст им е необходимо време за осъзнаване и възприемане на случващото се.

Подготовката в този възрастов период трябва да започне няколко дни по-рано, да се разиграят ситуациите с рисуване на болничните теми.

При децата от 4 до 6 години може да възникне усещане не само за операцията като част от наказание, но и за самата болест като резултат от неверни постъпки.