Какво представлява акромегалията?

Акромегалия представлява състояние на свръх производството на хормоните, които контролират растежа. Най-често свръхпроизводството е на хормона на растежа. Той се секретира от хипофизната жлеза, малък орган в основата на мозъка.

Хормонът на растежа соматропин е отговорен за растежа на кости, хрущяли, мускули, органи и други тъкани.

Когато количеството на соматропин в тялото е твърде завишено, тъканите нарастват повече от нормалното. Прекомерният растеж може да стане причина за сериозни заболявания и дори за смърт.

Когато свръхсекрецията на хормона започне след завършването на растежа на тялото, т.е. след 25-годишна възраст, най-честите признаците на заболяването са разширяването на костите на крайниците.

Акромегалията е рядко срещано заболяване и в повечето случаи диагнозата се поставя на 40-45 годишна възраст, въпреки че може да се развие на всяка възраст.

Какви са симптомите при акромегалия?

Някои аденоми – доброкачествени образувания на хипофизната жлеза са агресивни и растат бързо. При тези случаи симптомите на акромегалия започват да се проявяват в кратък период.

Симптомите могат да бъдат разделени на две групи -  локални симптоми, свързани с натиска, който оказва тумора на околните тъкани:

  • Постоянно главоболие и частична загуба на зрението.
  • Частичната загуба на зрението може да е при едното или при двете очи.
  • Туморът на хипофизата може да увреди самата жлеза и да наруши хормоналната ѝ функция. Хормоналният дисбаланс може да стане причина за симптоми като импотентност, ниско либидо и промени в менструалния цикъл.

Симптоми в резултат на свръхсекреция на растежния хормон соматропин:

  • Удебеляване на пръстите на едната или и двете ръце.
  • Увеличаване на размера на стъпалата, поради подуване.
  • Често изпотяване.
  • Загрубяване на чертите на лицето.
  • Подуване на езика.
  • Омазняване на кожата и акне.
  • Артрит
  • Затруднено дишане по време на сън – сънна апнея.
  • Промяна на захапката.

Какви са причините?

В хипоталамуса – дял на мозъка се произвежда хормон, който стимулира секрецията на хормона на растежа соматотропин и неговото освобождаване в кръвния поток.

Хипоталамусът произвежда и друг хормон соматостатин, който потиска освобождаването на соматотропина.

Растежният хормон в кръвта стимулира черния дроб да секретира друг хормон Инсулиноподобен растежен фактор 1 (IGF-1), който от своя страна намалява секрецията на хормона, произвеждан от хипоталамуса, стимулиращ освобождаването на хормона на растежа в кръвния поток.

Нарушаването на баланса между хормона на растежа и свързаните с него хормони, става причина за акромегалията. Нивата на тези хормони се влияят от съня, стреса, физическите упражнения и от кръвната захар.

Лечение на акромегалия

Лечението на акромегалия се състои на първо място в установяването на причината за нейната поява.

При по-голямата част от случаите, причинени от аденом на хипофизата, е необходима хирургична операция, химиотерапия и лъчева терапия.

Често е необходима комбинация от тези терапии, за да може болестта да навлезе в състояние на ремисия.

Това означава нивата на соматотропина и Инсулиноподобния растежен фактор 1 (IGF-1) да се върнат към нормалните за здравите хора нива.

Обикновено първо се прилага хирургията. Ако с операцията не се постигне пълна ремисия на заболяването, тогава се назначава химиотерапия.

Резултатът от всяка терапия се определя чрез измерване на  нивата на соматотропина и IGF-1 хормона в кръвния поток.

Как да се предпазим?

Въпреки че няма специфичен начин за предотвратяване на акромегалията, съществуват някои общи мерки и насоки, които могат да помогнат за ранното откриване и управление на състоянието:

  1. Редовни медицински прегледи: Редовните посещения при ендокринолог или общопрактикуващ лекар са от съществено значение, особено ако имате семейна история на акромегалия или други свързани с нея заболявания.

  2. Забелязване на симптомите: Отбелязването на нежелани промени в изгледа на лицето, ръцете, стъпалата или други части на тялото може да помогне за ранното диагностициране на проблема.

  3. Лабораторни изследвания: Изследвания на нивата на растежния хормон и други свързани с него хормони в организма могат да помогнат за потвърждаване на диагнозата.

  4. Рентгенови и магнитно-резонансни изображения: Тези образни методи могат да помогнат за визуална оценка на увеличението на костите и тъканите.

  5. Лечение: Ако акромегалията е потвърдена, лекарят ви може да предложи различни опции за лечение. Това може да включва прием на лекарства, които намаляват нивата на растежния хормон, или дори хирургическо отстраняване на тумора на хипофизата, ако такъв съществува.

  6. Здравословен начин на живот: Поддържането на здравословен начин на живот, включително правилно хранене, редовна физическа активност и избягване на никотин и алкохол, може да помогне за оптималното функциониране на организма.

  7. Обучение и информация: Познаването на рисковете и начините за управление на акромегалията е ключово за справяне със състоянието. Търсете информация от надеждни медицински източници и бъдете активни в плана за лечение, предложен от вашия лекар.

В заключение, въпреки че не съществува специфичен начин за предотвратяване на акромегалията, редовните медицински прегледи, забелязването на симптомите и последването на лечебни указания могат да помогнат за ранното откриване и ефективното управление на това заболяване, минимизирайки възможните симптоми и усложнения.