Актиномикоза представлява инфекциозно заболяване, което се предизвиква от специфични гъбички.

Съпровожда се с увреждане на много тъкани и органи, в които първоначално се формират уплътнени инфилтрати, които преминават след това в абсцеси и фистули.

Тази инфекция има хронично, бавно прогресиращо протичане.

Възможно е да рецидивира, дори след пълно оздравяване.

В най-тежките случаи и при липса на необходимото лечение това заболяване може да стане причина за летален изход.

Разпространението на актиномикоза сред населението не е много висока.

Зависимост от пол и възраст не се проследява.

Тази инфекция се отнася към гъбичните заболявания.

Това означава, че се развива, вследствие проникване на гъбички в организма от рода на Actinomyces.

Тези гъбички са широко разпространени в природата.

Най-често се откриват в почвата, в сеното и в някои видове растения.

Проникването на този възбудител в човешкия организъм се осъществява чрез съществуващи микроувреждания на повърхността на кожата и на лигавиците.

Следва да се отбележи, че тази инфекция често се открива при селскостопански животни.

Но случаи на заразяване на човек от заразено животно, не са описани.

Много често актиноминоцети се откриват при здрави хора, на лигавицата на устната кухина или на очите.

Но в обикновени условия не водят до възникване на заболяване.

Преминават в паразитни заболявания, вследствие на различни възпалителни заболявания в органите на храносмилането или на дихателната система.

Механизмът на развитие на тази инфекция се заключава в това, че актиноминоцетите след преминаване в паразитно състояние предизвикват формиране на инфекциозен гранулом.

В някои случаи тези грануломи са с множествен характер и покриват цялата повърхност на засегнатия орган.

На този фон обикновено има присъединяване на вторична флора, която най-често е представена от стафилококи.

Те предизвикват възпаление и нагнояване на инфекциозните грануломи с образуване на абсцеси, впоследствие.

Симптоми при актиномикоза

До голяма степен зависят от това кой орган е бил засегнат.

Точната продължителност на инкубационния период при това заболяване остава под въпрос.

Понякога от момента на заразяване до появата на клинична картина минават няколко години.

Шийно-челюстно-лицевата форма се характеризира с образуване в областта на шията или на челюстта на уплътнено огнище, което нарушава симетрията на лицето.

След известно време в централната част на инфилтрата се появява по-мека част, която впоследствие се пука навън на гнойни или кърваво-гнойни маси.

При увреждане на органите на гръдния кош присъстват такива симптоми като силно слабост и неразположение, повишаване на температурата на тялото до фебрилни стойности, а също и пристъпи на суха кашлица.

С прогресирането на патологията кашлицата става продуктивна и започва да се съпровожда с отделянето на гнойно-слузести храчки.

Краен етап на заболяването е формирането на кожата на фистули, които стигат до бронхите.

Абдоминалната форма се съпровожда със симптоми, които напомнят на други хирургични заболявания.

Нейната клинична картина може да бъде сходна на остър апандисит, гноен холецистит, локален перитонит и т.н.

Диагностика и лечение

Това заболяване може да се заподозре на основата на съпътстващата клинична картина.

Диагнозата трябва да бъде потвърдена с помощта на микроскопия на материала, получен от фистулата или при пункция на засегнатия орган.

Лечението на тази инфекция се състои от назначаване на продължителна антибиотична терапия с препарати – тетрациклини, пеницилини. А също и мускулно и подкожно се въвежда актинолизат.

В редица случаи е необходима хирургична интервенция с цел пукане и дрениране на абсцеси.