Не за първа година сме атакувани от продавачи на разнообразни устройства, които йонизират водата.

Ако вярваме на рекламата, то апаратът чудо е на цена от 500 до 2000 лева, и превръща обикновената вода в жива, или в алкална, и мъртва, които притежават чудодейни свойства.

Предлагащите тези апарати обещават излекуване на всички хронични заболявания, забавяне на процесите на стареене и активизация на обменните процеси. Какво означават тези приказни термини и можем ли да вярваме на обещанията за светло бъдеще?

Йонизирана вода – химически абсурд

В рекламните брошури често се среща терминът йонизирана вода. Но да си припомним химията от училище. Молекулата на водата се състои от зареден водороден йон и отрицателно зареден хидроксиден йон.

И само една от 2 милиарда молекули Н2О се дисоциира, тоест се разпада на йони.

Но, за да бъде определена една течност като йонизирана, тя трябва да съдържа голямо количество свободни йони, а в случая с чистата вода това е напълно нереално.

Чистата предпочита да съществува във вид на йони, а не на молекули. А за преминаване на електричен ток са нужни йони, защото самият той представлява движение на заредени частици.

Но чистата вода е много слаб електролит, и затова на практика не е проводник на електричество. И поради тази причина „йонизирана“ не може да бъде в никакъв случай.

Какво е това алкална вода?

За да бъде определена като кисела водата трябва да съдържа повече водородни йони, отколкото хидроксидни такива. А за да можем да говорим за алкална течност – всичко е точно обратното – хидроксидните йони трябва да са повече, отколкото водородните.

За определяне на киселинността и алкалността на водата служи скалата рН – от 0 до 14. На чистата е 7. Тоест количеството на водородните йони е равно на хидроксидните.

При киселите течности водородните йони са повече, тоест рН е по-малко от 7, и колкото е по-близо до 0, толкова по-висока е киселинността. Алкалните течности са с повече хидроксидни йони и тяхното рН се е в границите от 7 до 14.

Следва да уточним, че количеството на положителните и отрицателните йони в течността е еднакво.

И например, за да могат положителните йони на водорода да са повече, отколкото отрицателните хидроксидни йони в разтвора трябва да има някакви отрицателни йони.

Откъде да ги вземем? От други химични съединения – соли, киселини, основи, при това не от всички, а от тези, които лесно се разпадат във водата на отделни йони.

Например, разтворът на солна киселина осигурява излишък от водородни йони и затова такава вода би била кисела, а разтворът на натриева основа ще бъде алкален, защото дава излишък от хидроксидни йони.

Тоест чиста алкална не може да има. Единственият вариант е присъствие на други вещества.

Дестилирана вода – чистото невинаги е полезно за организма

Това е супермека вода, защото в нея изобщо няма соли, но тя изобщо не е полезна за организма. Какво ще се случи, ако жива тъкан сложим в разтвор с дестилирана вода?

Дестилатът ще се стреми да проникне вътре в клетките, където концентрацията на соли е по-висока – този процес се нарича дифузия. В резултат клетките ще набъбнат и ще се спукат, тоест ще загинат.

На организма на човека дестилатът няма да му навреди чак толкова много, защото природата се е погрижила да ни предпазва от нашите глупости.