Високомерните хора недолюбват околните, а самите те често се чувстват самотно в своята гордост. Но високомерието като поза има собствен смисъл – помага да решаваме важни житейски задачи.

Високомерните не изглеждат симпатично – навирен нос, повдигната брадичка, повдигната нагоре глава – тази карикатура на гордостта, и същевременно вътре е самотно.

Високомерното изражение на лицето спира всяко желание да се сближим и да се сприятелим, а преживяването на високомерието вътрешно води до горда самота.

Да бъдеш уличен във високомерие е неприятно, а в някои ситуации, например, сред хората, стремящи се към общо равенство и справедливостта, дори опасно.

Но ако в природата има такова явление, ако има дума, която го обозначава, то струва да потърсим и цели, на които да служи това преживяване. Може би, това ни помага да бъдем по-устойчиви и свободни при среща с „Хабсбурги“ и „Наполеоновци“ и с голямо разбиране да се отнасяме към собствените си наполеоновски забежки.

Нека да не разглеждаме личностния смисъл на високомерието – всеки от нас без особени усилия може да обоснове с какво е по-прекрасен от всички останали в този или онзи момент.

По-добре да разглеждаш функциите и задачите на високомерието.

Детството – конфликт между 2 сили

Да започнем от самото детство, когато човек бързо расте, става по-силен, по-здрав, по-издръжлив, постоянно се обучава на нови неща, става по-умен и умел.

Усвояването на някои действия протича леко и естествено, а други изискват определени усилия и самоконтрол, особено в началото.

Да използваш гърне, е по-сложно, отколкото памперс, яденето на макарони с вилица изисква големи усилия, отколкото да използваш ръце, а четенето на книги може да е мъчително, преди да получиш някакво удоволствие от тях.

Да, и ходенето в изправено положение изисква усилия на цялото тяло, усилия на волята и на духа, за да не станеш на парчета или поне да не се строполиш на земята.

И човек се оказва в точка между тези, на които всичко това им се отдава с лекота, които вече владеят тайните на културния живот, - от една страна и тези, които и без тази култура, и без тези усилия си живеят добре, и си остават непросветени диваци – от друга.

Детето се установява между възрастни, които вече са асимилирали културните модели на поведение, идентифицират себе си с тях, и с малки деца, които още не са усвоили тези модели и лесно могат да се държат по-непосредствено.

В полезрението на детето се оказват 2 притегателни фигури – умел идеален по-голям, носител на културен модел на поведение, и свободен по-малък, който не е обременен с усилия и ограничения.

Високомерието като способ защита на своите ценности

В зряла възраст също има ситуации, в които хората защитават чувството за собственото достойнство, като отделят другите хора от себе си, с цел утвърждаване на своите ценности като важни и значими.

Например, когато се оказваме в друго културно пространство, когато правилата и традициите на болшинството се отличават от нормите и традициите на един човек, на семейството или на групата, и за съхраняване на тези норми са необходими граници и дистанция.

Така например, в някои ситуации маниерът на хората да си мият ръцете преди хранене, да четат молитва или да казват благодаря, да четат книги или да носят чисти дрехи може да се възприема като проявление на високомерие и перчене.