Зелето бок чой е една от най-древните китайски зеленчукови култури, която придоби доста голяма популярност не само на Азиатския континент, но и в Европа.

Зелето бок чой е близък родственик на пекинското или познатото на повечето от нас като китайско, но се отличава от него външно, биологично, а също и по хранителните си качества.

Въпреки че са съвършено различни, агрономите често ги бъркат. Зелето бок чой има тъмнозелени листа и ярко бели стъбла, а китайското е със светлозелени и листа и стъбла.

Бок чоят е доста по-сочно и пикантно на вкус от китайското. Основната им разлика са по-грубите и мъхести листа.

Бок чой е сред ранно узряващите сортове зеле и при който не се образува кочан. Листата му са с диаметър около 30 см. Стъблата му са дебели и плътно прилепнали, изпъкнали надолу, често заемат 2/3 от цялата маса на растението.

Хранителна стойност на 100 грама зеле бок чой

• Белтъчини – 1.5 грама;
• Мазнини – 0.2 грама;
• Въглехидрати – 1.2 грама;
• Минерални соли – 0.8 грама;
• Вода – 95 грама;
• Калоричност – 13 килокалории;

Бок чоят принадлежи към групата на нискокалорични храни, тъй като енергийната му стойност е много ниска, едва 13 килокалории на 100 грама.

Полезни свойства

Ниската калоричност не е единственият плюс на този вид зеле. Този зеленчук е богат на фибри – растителни несмилаеми баластни вещества.

Растителните влакна са много важен компонент на пълноценното хранене, тъй като те служат не само за предотвратяване на проблеми с изпразването на чревното съдържание, но и ефективно прочистват дебелото черво от токсини, шлаки и холестерол.

Листата на бок чоят съдържат голямо количество от ценния за човешкия организъм и за кръвносните съдове в частност, витамин С. Органите на кръвообращението запазват своята устойчивост и еластичност, благодарение на аскорбиновата киселина.

Витамин С е от съществено значение за синтеза на белтъка колаген, който дава възможност на кожата да остане по-дълго време еластична и устойчива. 100 грама листа от този вид зеле съдържат около 80% от необходимата дневна доза витамин С.

Този зеленчук е източник и на витамин К, който подобрява много важен кръвен показател – съсирваемост. Дневното необходимо количество от това полезно хранително вещество човек може да си набави чрез консумацията на 200 грама зеле бок чой.

Следва да се отбележи, че ако се приемат лекарствени препарати за разреждане на кръвта е противопоказна консумацията на този вид зеле, тъй като витамин К ще неутрализира действието на тези медикаменти.

Бок чоят съдържа най-голямо количество витамин А в сравнение с останалите видове зеле. Това хранително вещество стимулира обновяването на кожата на клетъчно ниво, а в негово отсъствие не е възможен синтезът на родопсин – светлочувствителен пигмент, чрез който до известна степен се осъществява зрението.

Недостигът на витамин С отрицателно се отразява на зрението и често неговото влошаване при сумрак, което състояние е по-познато с названието „кокоша слепота“.

Този вид зеле е много ценен диетичен зеленчук. Показно е неговото използване при заболявания на стомашно-чревния тракт и на сърдечно-съдовата система.

Сокът от този вид зеле притежава бактерицидни свойства и запазва в себе си всички биологично активни витамини, минерални вещества и ензими.

Бок чоят се счита за древно целебно средство. Неговият сок поради целебните му свойства се използва при лечение на незаздравяващи рани, язви и изгаряния.