От всички нови случаи на рак, които ще се регистрират в Европа до 2065-та година, поне 0.01% все още ще бъдат свързани с радиацията от аварията в Чернобил.

Силно неблагоприятното въздействие върху здравето на европейците от най-голямата ядрена авария в историята на човечеството, тази в Чернобил, ще продължи поне до 2065-та година.

За това алармира доклад на Европейския парламент в навечерието на 30-тата годишнина от катастрофата в украинската атомна електроцентрала, случил се точно на днешния ден.

В доклада експерти към ЕП анализират данните от няколко проучвания провеждани през годините, които съвсем ясно подсказват, че от всички случаи на онкологични заболявания, които ще се регистрират в Европа до 2065-та година, 0.01% ще бъдат свързани все още с радиацията, която се разпространява из почти целия европейски континент в резултат на тежката авария.

Според оценките в доклада в следващите 50 години, тоест до 2065 г включително, поне 25 хиляди потенциални случаи на рак, ще се дължат на Чернобил, като от тях 16 хиляди могат да бъдат фатални.

По-голямата част от случаите, около 70%, се очаква да бъдат в държавите, разположени в най-голяма близост до централата, тоест Украйна, Русия и Беларус. Колкото до вида на тумора, се смята, че най-засегната ще е щитовидната жлеза, около 1%.

Доста въпроси, които бяха повдигнати след аварията останаха без отговор. Всъщност се оказва, че ядрените катастрофи, които са регистрирани от 1952-ра година показват, че съществуват различни рискове при управлението на ядрената енергетика.

Чернобил ще остане една от най-трагичните аварии на нашето време. Въпросите, които тогава бяха повдигнати и след това повторени при катастрофата в АЕЦ Фукушима днес са по-актуални от всякога, но още са без отговор.

Как можем да бъдем сигурни, че нациите, които притежават реактори за производство на ядрена енергия за граждански и военни цели се придържат към необходимите мерки и стандарти, които претърпяха сериозни изменения след аварията във Фукушима?

Как да намалим риска, който застрашава бъдещите поколения?

Със сигурност няма да е като избягваме отговорите на тези въпроси, измествайки темата на дебата, позовавайки се на аргументи от рода на съществуваща заплаха за националната сигурност или пък огромните потребности от енергия.

От 1952-ра година по целия свят са регистрирани поне 99 ядрени аварии, които влизат в тази дефиниция, които са нанесли щети за поне 20.5 милиарда долара.

Ако тази сума бъде разделена на броя на годините, през които има ядрени реактори в експлоатация – това прави по 330 милиона долара годишно за покриване на щети от аварии в ядрени централи.

Всичко това показва, че има много неуправляеми рискове или такива, които трудно подлежат на контрол, което само по себе си е доста притеснително като факт. Още повече, че подобни щети може да предизвика само една единствена авария.

Следва да се отбележи, че тези щети са само непосредствените – тези, които са пряко свързани с ядрените аварии.

А вредата, които аварията в Чернобил е причинила на здравето на хората в почти целия континент, и най-вече в самата Украйна и държавите, разположени в нейна близост, прави стойността на щетите огромна, тъй като ангажират огромни разходи за лечение, отделно са и неимуществените вреди, изрязващи се в претърпени болки и страдания от всеки един разболял се в резултат на радиацията от аварията човек.

Ако пресметнем ползите и вредите – може би ще се окаже, че по-скоро атомните централи повече са ни навредили, отколкото да са помогнали за подобряване на живота ни.