Думата „алое“ създава усещане за прохлада, горчив вкус в устата и надежда за оздравяване.

Очевидно това е причината да стане толкова популярно сред производителите на средства за грижа за кожата.

Освен това алоето се ползва с голяма популярност и сред хората.

Отглежда се и като стайно растение, за да можем в критичен момент да откъснем месесто листо и да го приложим на нараненото или изгорено място.

Каква е тайната на алоето?

Какво е известно за това растение?

Съществуват около 250 различни видове алое.

Само 4-5 от тях са с терапевтичен ефект върху човешкия организъм.

За истинско алое се смята Aloe vera, чиято естествена среда е сухата и гореща пустиня.

Най-близък до него по химически състав е столетникът.

Това растение се среща по первазите на прозорците на много домове по света, включително и в България.

2-та вида алое най-често се използват за приготвяне на различни лекарствени и козметични средства.

Листо на алое – фабрика за лекарства

За най-ценно се смята прясното алое, по-точно неговите дебели сочни листа със зъбести краища. В листото се разграничават 3 слоя:

• Прозрачен гел вътре, съдържащ 99% вода, в която са разтворени липиди, аминокиселини, стерини и витамини;

• Латекс, среден слой – горчив жълтеникав сок, който придава на алоето характерен горчив вкус и съдържа гликозиди и антрахинони;

• Външна тънка кора, в която растението образува белтъци и въглехидрати;

Желеобразният гел алое се оказва идеален носител за новата ваксина срещу грип, която сега се разработва в САЩ.

Предполага се, че новия препарат ще се нанася в носа, благодарение на основата на алое, която се прилепва към лигавицата, след което бавно и ефективно се абсорбира в кръвта.

Активни съставки на алоето

Компонентите на алоето действат на епителните клетки на имунната система. Епителът е част от нашата кожа и покрива всички органи на тялото.

В състава на растението влизат:

• Сапонини

Това са растителни гликозиди, повърхностно-активни вещества. При разбъркване на сапунинонов разтвор се образува гъста сапунена пяна.

За сапунините е известно, че не се абсорбират в стомашно-чревния тракт, затова е възможно перорално приложение.

Притежават антисептично и почистващо действие.

Но не трябва да достигат до кръвта, тъй като предизвикват хемолиза на еритроцитите.

• Антрахинони

Съединения, които притежават мощен слабителен ефект. В алоето се съдържат техни производни.

• Смолисти вещества

Съдържанието в алоето достига 20%. Смолистите вещества също притежават слабително действие.

Но алоезинът потиска активността на клетките, образуващи меланин. Затова и алоето притежава депигментиращ ефект за кожата.

• Витамини, минерални вещества и други полезни нутриенти

Съдържанието на полезните за организма вещества силно зависи от произхода на алоето.

Ако е расло в естествена среда под горещото слънце, то е богато на минерални вещества – калций, натрий, желязо, калий, хром.

В неговите дебели сочни листа се съдържат витамини-антиоксиданти А, С и Е, а също и витамин В12, фолиева киселина и холин.

Алоето също съдържа 20 от 22 необходими за човека аминокиселини и 7 от 8, влизащи в списъка на незаменимите.

• Салицилова киселина

Любителите на алоето смятат, че могат да го пият и прилагат към кожата при различен род възпалителни процеси, а също и при ухапвания от насекоми.

Как алоето влияе на човешкото здраве?

Основните механизми на действие са следните:

• Противовъзпалително;

• Ранозаздравяващо;

• Слабителен ефект;

• Антисептично;

Но има и странични ефекти, сред които зачервяване, парене и развитие на дерматит при нанасяне.