Базовото чувство за вина е присъщо на всички хора. То се сформирало като дълбока котва в хода на човешката еволюция. Основният страх на виновния – това е боязънта да не бъде отхвърлен от обществото, да бъде лишен от всички негови блага.

И в резултат, смърт от физически и емоционален глад. Вината това е цената, която плащаме, ако нашето поведение нарушава определени стандарти или убеждения. В момента, в който нашето поведение излезе извън пределите на тези стандарти, чувството за вина ще ни преследва.

Обвинението оказва толкова силно емоционално въздействие, че е много трудно човек да му се противопостави. Обвинителният тон ражда в другия човек чувство за вина, страх или гняв.

Поради това, осъзнавайки това силно влияние, много хора го използват за постигане на своите цели. Първоначално бабата обвинява майката, след това последната обвинява бащата, той сина, момчето приятелката си и така до безкрай.

Как на практика да се избавим от чувството за вина?

Възможно ли е да се избавите от него веднъж и завинаги? Психолозите смятат, че това не е възможно, защото чувството за вина е дълбоко вкоренена програма от хиляди години.

Но ние можем да се научим навреме да диагностицираме полезната или токсичната вина, а също да я управляваме, понижавайки нейната интензивност и влияние.

Стъпка №1 – направете пауза и опит да излезете от състоянието на емоционална възбуда. Не отговаряйте на човека, който ви обвинява веднага. Обвинителят навярно очаква от вас незабавна реакция. Паузата, която ще направите, ще предизвика у него вътрешно недоумение и той ще загуби емоционалното си преимущество.

Стъпка №2 – отговорете си на въпроса – каква цел искате да постигнете сега?

• Да изпуснете напрежението;
• Да запазите душевното си спокойствие;
• Да възстановите справедливостта;
• Да запазите добрите си отношения с човека;
• Конструктивно да решите въпроса;

Стъпка №3 – говорете със спокоен тон на гласа. Крещенето или повишаване на тона, това е сигнал за другия човек за начало на „бойни действия“. Повишеният тон на гласа стимулира емоциите, така както прахът активира реакцията на имунната система при алергия към прах.

Стъпка №4 – не приемайте позицията на жертва. Ако започнете да се оправдавате, да се извинявате, да свеждате глава, това действа на обвиняващия като червената кърпа за бика.

Не забравяйте, че обвиняващият ви диктува своя светоглед и разбиранията си за това кое е правилно и кое не. Вие можете да имате друга гледна точка и свои правила как да живеете в този свят.

Стъпка №5 – поискайте доказателства. Задавайте въпроси, помелете да ви бъдат представени доказателства и да ви бъде предоставена възможност да обясните позицията си. Задавайки въпроси, вие подсъзнателно карате човекът, който ви обвинява да потърси логически аргументи и така неутрализирате негативните му емоции.

Стъпка №6 – смекчете ситуацията. Кимайте с глава в знак на съгласие. Да приемете нечие мнение, това още не означава, че сте взели окончателно решение. Ако е възможно, постарайте се да омаловажите значимостта на ситуацията. Помнете, че всичко е относително, а презумпцията за невиновност е приложима и това ниво. Докато вината не се докаже човек се смята за невинен.

Стъпка №7 – благодарете на човека, които ви обвинява. Отблагодарете се на обвиняващия за направената от неговата забележка и кажете, че ще помислите над нея. Благодарността ще остави положителна емоционална следа у вас и у човека, който ви обвинява.