Дълги години психолозите говореха, че оптимизмът е нещо много добро. А сега призовават да се надяваме на най-доброто, но да се готвим за най-лошото.
Разбира се, това не означава, че трябва да сме в състояние на вечно униние, страх и тревога. Позитивната настройка помага за борбата с депресията и да оставаме постоянно на вълната. Но да зацикляме в състояние на еуфория, оказва се също не е особено полезно. Добре е да съчетавате в себе си оптимист и умерен песимист.
Радост без причина
Неотдавна психологът Габриел Оттинген от Ню-Йоркския университет провела редица изследвания, които показали, че позитивната настройка отпуска хората до такава степен, че не желаят да действат. Фантазирайки си успеха, те вече му се наслаждават и спират да се стремят към реализирането на смелите си планове.
Други американски психолози – Джули Норем и Ненси Кантор – стигнали до подобни заключения. Те смятат, че благодарение на вътрешната си неудовлетвореност песимистично настроените личности често постигат повече от оптимистите. Песимистите действат, докато оптимистите са някак по-отпуснати – защо да се суетим, като и така е добре.
Накрая, още един американски психолог, Барбара Хелд, смята, че външният оптимизъм вреди на психиката повече, отколкото песимизмът. Затова е важно да се избавим от дежурната усмивка, и да си позволим и отрицателни емоции.
Българските колеги са до голяма степен солидарни с американските. Според родните специалисти, човек, гледащ на живота през розови очила, често се отнася към живота твърде лекомислено. Например, няма да си купи лекарства при грипна епидемия – какво пък, до мен заразата няма да дойде, аз съм оптимист, и ще лежа у дома, докато температурата ми е под 40, а ако стане повече, тогава ще му мисля. И ако постоянно се отдръпва от сериозните проблеми – трябва да се гледа на живота по-леко, всичко ще се подреди, но проблемите никъде няма да се дянат. Нима не е нужно да се решават, и да се преструваме, че всичко е прекрасно ли.
Защитете се
Затова и днес на мода са умерените оптимисти. Или, ако щете, реалисти. Такива хора виждат не само целта, но и възможните препятствия. И се опитват да се справят с тях.
Разбира се, във вечното униние няма нищо хубаво – това е директният път към депресията.
Но пък умерената тревожност изобщо няма да ви навреди – това е проявление на инстинкта за самосъхранение. И вместо всеки да се опитваме да се самоуспокоим, по-добре да поработим над плашещите ни ситуации. За това са създадени и тренинги за защитен песимизъм, при които се анализират негативните моменти, свързани с една или друга ситуация. Например, ако човек се страхува да говори пред публика, с него ще проведат курс на младия боец – ще му кажат как да постъпи, ако микрофонът откаже, с пресипналия от вълнение глас, да включи паметта си точно, когато трябва. След такава тренировка вече няма да го е страх да застане пред микрофона, тъй като знае как да се държи в критични ситуации.
Как да станете реалист?
1. Представете си цел, която искате да постигнете. Например, да отслабнете.
2. След това помислете за бонусите, които ще получите, постигайки желаното. Да кажем ще приковавате погледите на мъжете, ще се чувствате по-уверено, ще подобрите здравето си. това ще усили мотивацията ви.
3. Анализирайте какво може да ви попречи – мързел, желанието за сладко, навикът да ядете на крак.