Да живееш за себе си и да бъдеш щастлив – възможно ли е това

Мария
Написана от Мария септември 13, 2018 10:58

Да живееш за себе си и да бъдеш щастлив – възможно ли е това

Свикнали сме да мислим, че щастливата жена – това е жена, която се е омъжила за своята най-голяма любов, родила желаните деца, а след години дундурка собствени внуци.

Може ли щастието да изглежда по друг начин? Героинята на тази история – рускинята Лидия е на 77 години.

Тя никога не е била омъжена, няма деца, нейният живот не може да се нарече празен или нещастен.

Да живееш – означава да направиш художествено произведение от самия себе си. На този принцип днес живеят много хора и са щастливи. А само преди 50 години заради подобен начин на живот са уволнявали от работа.

Лидия Петровна се ражда година преди Втората световна война и изобщо не помни своя баща.

Той отива на фронта през 1941 г. и бил убит 3 години преди края на войната. Няколко години след края на войната майката на Лидия се жени повторно.

Скоро ѝ се ражда втора дъщеря, веднага след нея трета, а след това и двама сина

Цялата отговорност за дома и помощта за децата ляга върху най-голямата сестра. Родителите настоявали тя да напусне училище след 6-ти клас.

Пастрокът ѝ бил властен човек. Колкото силно обичал собствените си деца, толкова ненавиждал доведената си дъщеря. Не се опитвал и да я превъзпитава, просто я биел и заключвал за една нощ в мазето.

На 16 години тя се мести от алтайското село, където отраснала, в Новосибирск. Дали ѝ едно одеяло, възглавница и наставление – повече никога да не се връща.

Имала билет в една посока и адрес на сестрата на майка ѝ, при която можело да отседне

Посрещат я добре, 6 месеца се занимавала у дома с учебниците на братовчедите и постъпва в техникум, където била само сред момчетата, имало само още едно момиче.

Можете да си представите колко женихи може да има висока блондинка, която може да пече пай и селски хляб.

Женихите били не само сред студентите. Благодарение на един от преподавателите Лидия постъпва в университет.

След университета започва работа в заводите, и след един след друг в града започнали да идват по-малките братя и сестри, надявайки се на помощ.

Лидия се опитвала да прави кариера и да помага на всички.

Един от братята си устройва в училище, настанила го в общинското жилище, с което преподавател от техникума я уредил.

Тогава нямала време да мисли за сватби и деца.

В операта Лидия попада случайно – освобождава се място на секретар, и един от нейните покровители я урежда на това място. Тогава започна нов живот за нея.

До преди това виждало само едната му страна – тежка работа, безсънни нощи, а там – изкуство, красота, музика, известни хора.

Тя се занимавала с организацията на битовите въпроси на гастрольорите, посрещала ги на летището, поръчвала им вечери в ресторантите. С колко известни хора тогава се запознава.

До излизане в пенсия тя 30 години работи в оперния театър и балета.

Всяко лято си правела екскурзии до Сочи, а през зимата на балнеосанаториум. Много приятели, интересни места, впечатления.

Защо не се омъжва? И за какво?

Спомня си колко тежко било на нейната майка с 5 деца и с мъж-тиранин. И как се криела зад печката да гледа снимките на татко си, гледала и плачела, докато пастрокът ѝ не я вижда и след това изгаря кутията със снимки.

Да живееш за себе си и да бъдеш щастлив – възможно ли е това
Оценете публикацията

Мария
Написана от Мария септември 13, 2018 10:58
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

TeMax София открива врати
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи