Диабетна остеоартропатия – това е едно от усложненията на протичащ продължително време захарен диабет, при който костните и ставните тъкани се подлагат на деструктивни изменения.

Обикновено в този патологичен процес се въвличат глезенната става, която с течение на времето, които своята функционална активност. Прогнозата при това заболяване пряко зависи от това колко своевременно е започнало лечението.

При правилно подбраната терапия деструкцията на ставата може да бъде преустановена. В противен случай тази патология често става причина за инвалидност на болния.

Диабетна остеоартропатия също се нарича стъпало на Шарко. За първи път това заболяване е било описано още през 19-ти век от френския лекар-невролог, в чест на който впоследствие то бива и наречено.

Но този учен посочва връзката между протичащите изменения в голямата пищялна става и в сифилиса. Впоследствие американският лекар Джордан в средата на 20-ти век описва този патологичен процес именно от страна на захарен диабет.

Честотата, с която се среща остеоартропатията сред пациентите, страдащи от високи нива на кръвна захар, е приблизително около 2%. И най-често с това заболяване се сблъскват хора, които са във възрастовия диапазон от 45 до 60 години.

Жените в малко по-голяма степен са подложени на развитие на това усложнение. Интересно е, че захарният диабет от първи път значително по-рано водят до възникване на това нарушение от втори тип.

Приблизително при 20% от пациентите специфични изменения възникват едновременно в двете глезенни стави.

В основата на развитие на диабетна остеоартропатия е първото увреждане на периферните нервни влакна.

Следва да се отбележи, че при това заболяване се наблюдава потискане на функционалната активност именно на тези нервни влакна, в състава на които има миелинова обвивка.

На фона на протичащите изменения в костните тъкани се забавят трофичните процеси, което води до намаляване на тяхната здравина. Всякакви травмиращи въздействия отключват верига реакции, предизвикващи деструкция на костната тъкан.

Най-значим фактор за формиране на диабетна остеоартропатия е продължително протичащ захарен диабет. В случай че болният на неправилно подбрано лечение или не изпълнява препоръките на лекаря, също могат да говорят за водещи провокиращи моменти.

Симптоми при диабетна остеоартропатия

Симптомите при този патологичен процес нарастват бавно и постепенно. Обикновено в развитието на това заболяване успява да се проследи ясно изразена етапност.

Първият етап се характеризира с наличие на остри местни проявления. Болните се оплакват от изразен оток в засегнатата област.

Също клиничната картина се допълва със зачервяване на кожата и местно повишаване на телесната температура. Но болковият синдром на този етап не се установява.

Вторият етап се съпровожда с по-нататъшно нарастване на отока. На този фон хиперемията и хипертермията постепенно намаляват.

Присъстват симптоми като болки в ставите, възникващи при допълнителни натоварвания върху него, умерено намаляване на подвижността и периодично възникване на хрущене. При рентгеново изследване е възможно установяване на начални структурни изменения.

Диагностика и лечение на заболяването

Това заболяване се открива на първо място въз основа на рентгеново изследване. При необходимост се провежда компютърна томография или магнитно-резонансна такава. Задължително на болния се назначава биохимичен анализ на кръвта.

За лечение на диабетна остеоартропатия първо е необходимо да се компенсира захарния диабет.

От лекарствените препарати се използват антирезорбтивни средства, калций, витамин Д3, нестероидни противовъзпалителни средства.

В острия етап е необходимо провеждане на мероприятия за разтоварване на стъпалата.