Почти никой в пубертета не е бил доволен от своята външност и е завиждал на своите по-привлекателни приятели и не е харесвал това, което вижда в огледалото.

В преобладаващия брой случаи всичко е било точно обратното.

Принципно излишната самокритичност към външния вид е характерна за подрастващите.

Но ако излезе извън определени рамки и премине на първи план, става дума за психическо разстройство, чието име е дисморфомания.

Изследванията на патологичния процес показват, че този синдром е повече характерен за тийнейджърската и ранната юношеска възраст.

Повечето от пациентите са младежи на възраст от 12-13 години до 20 години.

Сред девойките тази патология е по-разпространена, отколкото сред момчетата.

В отделни случаи патологията може да има и късно развитие в зряла възраст.

Тогава възрастните чичковци и лели отиват при пластичен хирург с искане на за задължителна хирургична корекция без сериозна видима причина.

Причина за дисморфомания

Честа причина за недоволство от собствената външност, прерастваща в някои случаи в психически разстройства от типа на дисмоформония или дисморфофобия, стават психологическите фактори.

Рискови фактори

• Недостатъци на възпитанието в семейството – оскърбление на детето, неадекватно отношение към половите признаци. Съсредоточаване на родителите върху телесната тематика.

• Насмешки и критика от страна на околните, особено от връстниците.

Повече от половината пациенти признават, че периодично или постоянно са били подигравани в училище или в детската градина.

Децата са жестоки в това отношение, и често се присмиват на най-малките физически недостатъци на другите.

Тези 2 фактора при наличие на физически недостатък или прекалено съсредоточаване върху личността могат да доведат до развитие на постоянно патологично състояние, което е дисморфония.

Съществува предположение, че проблемът на дисморфаните е и в това, че приемат своята външност и известни изкривявания, поради нерушена функция на преработване на зрителната информация.

Тоест виждат съвсем не това, което е всъщност.

А хипотезата на заобикалящата среда обосновано обяснява, защо патологията има тенденция към нарастване на броя на болните.

Пропагандата в медиите на представата, че в човек всичко трябва да е красиво негативно влияе на самооценката на подрастващите и на все още неукрепналата им психика.

Стремежът към здравословен начин на живот и красота на тялото като цяло е позитивно явление, но не всичко се свежда до външната красота, която не е достъпна за всеки.

Симптоми на дисморфомания

Явното недоволство от собствената външност, особено ако има определени причини, все още не сигнализира за психическо разстройство.

Дори и за дисморфофобия се говори едва тогава когато идеята за физически недостатък стане постоянна и преобладаваща.

Трябва да се наблюдават и отклонения в поведението на тийнейджъра.

Избягва непознати компании и не се забавлява с връстниците си, не желае да говори пред хора, въпреки че желае. Сред приятели и познати се чувства в собствени води.

За развитието на дисморфомания сигнализират триада от показателни симптоми:

• Маниакална убеденост в наличие на физически недостатък. Възможно е да се дължи както на незначителен дефект, така и на липсващ такъв.

Физически недостатък може да бъде и прекалено големи гърди при девойките или голям размер на пениса при момчетата, привличащи странични погледи.

Идеята за физическия недостатък при дисморфомания затъмнява всички други мисли и определя отстъпките на болния.

Депресивно настроение – пациентът постоянно е потиснат, погълнат от мисли за собственото си уродство.