Светлокосите дами винаги са били забулени в ореол от митове.

Благодарение на секс-символите, от Грета Гарбо до Мерилин Монро, Шарън Стоун и Шарлийз Терон, самата дума блондинка се превърна в нещо по-голямо от определението за светлокоса жена.

Блондинките по-често се появяват на страниците на лъскавите списания и във филмите за възрастни.

Истина ли е, че подсъзнателно се възприемат от мъжете като обект на желание, и какво говори науката по този повод?

Въпросът за популярността на златокосите е вълнувал още Чарлз Дарвин. Когато работел над книгата „Произход на човека и полов отбор“, той се опитвал да установи, как светлите коси влияят на сексуалната привлекателност на жените.

Но британският биолог не успял да събере достатъчно информация за финалния вариант на изследването.

От тогава са се появили много научни теории, които обясняват този феномен.

Изследователите показват, че за синтеза на меланин, отговарят мутации в определени гени.

Хората с ниски нива на този естествен пигмент е по-вероятно да бъдат блондини.

Макар и единствен ген за светли коси и светлосини очи да не съществува, най-често мутациите се съпътстват една от друга и са разположени в една и съща хромозома.

Светлите коси и очи са сравнително неотдавнашна генетична адаптация.

Тези черти на външността са се появили у племената, обитаващи Северна Европа преди приблизително 11 хиляди години, в края на последния ледников период.

Депигментацията на цвета на косата и кожата при преселниците от Африка се случила 10 000 хиляди години след миграцията и им помогнала да оцелеят при недостиг на слънчеви лъчи.

Ниските нива на меланин спомагат за по-дълбоко проникване в кожата на ултравиолетовите лъчи тип В. А именно благодарение на тях се синтезира незаменимия провитамин Д3.

Но учените смятат, че проблемът не е само в естествения отбор.

За разпространението на гените способствала и половата селекция.

В късния на късния палеолит жените в Южна Европа хранели себе си и децата си само с помощта на събирателство, тоест събирали диворастящи растения.

Мъжете много рядко ги глезели с месо.

В покритите с лед Централна и Северна Европа оцеляването на племената като цяло зависело от успешния лов.

Тълпите мъже ловували праисторически бизони или мамути и често се връщали у дома с празни ръце.

Ловът бил опасна дейност и много ловци загивали.

Канадският психолог Питър Фрост предполага, че именно в това време недостатък на мъже в популацията на северните племена предизвикал остра конкуренция между жените.

За да получат своето парче от мамута, жената трябвало да привлече вниманието на ловец. А за да го постигне, трябвало да се отличава по някакъв начин на общия фон.

Питър фрост е убеден, че именно това спомогнало за появата на такова голямо разнообразие от цветове на коси и очи при народите, живеещи в студените краища на света.

Когато стане дума за дългосрочни отношения, мъжете смятат тъмнокосите жени за по-надеждни спътници.

Професорът по антропология от Виенския университет Карл Грамер твърди, че естествените блондинки обикновено са с по-високо ниво на естроген и с по-ниско на тестостерон, от брюнетките.

Благодарение на този хормонален коктейл техните черти на лицето са често по-фини, раменете по-тесни, а кожата по-гладка. Тяхното поведение е по-инфантилно и игриво.

Целият този набор от качества говори за висока фертилност на блондинките.

А това означава, че на подсъзнателно ниво пробуждат у мъжете желание да изберат тази жена за майка на своите деца.