Единственият начин за постигане на огромен успех e примиряване с отказа

Мария
Написана от Мария април 18, 2016 07:32

Единственият начин за постигане на огромен успех e примиряване с отказа

Акценти:

  • Отказ - разбиране
  • Постигане - мечти
  • Отхвърлен труд - болезнено

Свързани:

loading...

Всички известни творци, от Джоан Роулинг до Джеймс Джонсън, са изпитвали болката от отказа. Но ако знаете как да се учите от това, то отказите и неуспехите могат да се превърнат в гориво за успеха.

Никой не желае да бъде отхвърлен. Да рискуваш, да се стараеш, за да получиш отказ накрая. Но ако желаете да постигнете успех в някоя област, е необходимо да се възприемете като реална възможността да ви отговорят с отказ.

Нямате избор – или приемате всеки шанс, като не се страхувате от откази, или ще си останете в увереността, че никога няма да можете да осъществите мечтите си.

100% губите шансовете, които използвате.

За писателите отказите са по-скоро норма, отколкото нещо изключително. Например, Джоан Роулинг публикува наскоро в Туитър 2 писма с откази, които получила в отговор на ръкописите, подписани с името Робърт Гълбрайт.

Автор на бестселъри Джоан Харис си спомня – „Получих толкова много откази за публикацията „Шоколад“, че направила от тях скулптура“.

И други известни автори, включително Джеймс Джойс, Джордж Оруел и Джон ле Карре, преживели много откази, преди техните книги най-накрая да бъдат публикувани.

И въпреки болката от отказа последващото пренаписване на отхвърлени ръкописи, в крайна сметка те станали по-добри.

Защо е толкова болезнено?

Каква е причината отказът така да ни огорчава? В края на краищата, отказът никога не заплашва живота ни. Същността се крие в нашата взаимозависимост.

За да процъфтява човек, му е нужно общество. В периода на растежа и съзряването човек не може да мине без други хора – ако никой не се погрижи за детето, да му дари внимание и любов, то той ще умре.

Ето защо са толкова важни одобрението, любовта и съгласието в отношенията с околните. Понякога за нас това е необходимо условие за оцеляване.

И колкото повече зависи от одобрението и мнението на околните, които съдят ваш труд, толкова по-зле ще се чувствате по време на отказа.

Това също обяснява защо отказът наранява повече, ако вашият труд е бил личен – проявлението на себе си или това, което бихте искали да бъдете.

Да получиш двойка за училищна контролна по нелюбим предмет или пък за зле изпълнена задача в работата е неприятно, но не е болезнено.

Но ако влагаш част от себе си в проекта, се стараеш, правиш всички, за да се получи добре, и действително виждаш, че се е получило добре, но накрая получаваш отказ, което е болезнено.

Първо човек трябва да се опита да си даде сметка и да опита да разбере негативните емоции при отказ. Ако вместо да се потопите в депресия и да се чувствате ненужни, вие спомните за това, може да кажете, за физиологичната зависимост от обществото, ще ви стане по-леко.

Учим се от грешките – как отказите ни помагат да се развиваме?

Отказът може да ви накара да станете по-добри. Но трябва да се научим правилно да го разбираме. Започнете от това да не приемате отказа за своя сметка.

Вместо да се питате – Какво нещо с мен не е както трябва, погледнете на отхвърления труд.
Погледнете по-внимателно.

Можете да видите какво не му достига? Или можете способът, по който сте решили да постигнете своите мечти, не е съвсем подходящ за това?

Мария
Написана от Мария април 18, 2016 07:32
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи