Екстрасистолна камерна аритмия – това е един от вариантите на нарушение на сърдечния ритъм, който се проявява с преждевременни и необичайни съкращения в камерите.

В случаите когато заболяването протича съвместно с някакви органични увреждания на сърцето, съществува голям риск от развитие на фибрилация на камерите с летален изход впоследствие.

Аритмиите, които се съпровождат с необичайни съкращения на отдели на сърцето, са един от най-разпространените проблеми в кардиологията.

В зависимост от това къде се формира огнището на възбуждане, могат да бъдат камерни, предсърдни и предсърдно-камерни.

На камерната форма се падат около 62% от случаите на това заболяване.

Тази патология може да се развие в абсолютно всякаква възрастова група.

Най-често екстрасистолната камерна аритмия възниква на фона на органични нарушения от страна на сърцето.

И около 90% от случаите са на хора, прекарали в миналото инфаркт на миокарда.

Освен това, роля могат да изиграят и възпалителните процеси в миокарда или в перикарда.

А също и постинфарктна кардиосклероза, вродени сърдечни пороци, артериална хипертония, хипертрофична кардиомиопатия, хронична сърдечна недостатъчност и много други състояния.

В редица случаи тази аритмия има функционален характер.

До нейното развитие може да се стигне от силен стрес, употреба на алкохол или никотин, а също и при постъпване в организма на съдържащи кофеин вещества.

Следва да се отбележи, че функционалната екстрасистолия не изисква някакво специално лечение.

Достатъчно е само да се отстрани провокиращият фактор.

Това заболяване може да се срещне при хора с шийна остеохондроза и невроциркулаторна дистония.

Понякога формирането на тази патология е обусловено от прием на някои видове лекарствени препарати.

Например, сърдечни гликозиди, диуретици и антидепресанти.

Съществуват случаи, когато причината за формиране на камерна екстрасистолия не се открива.

В този случай се говори за идиопатичен характер.

Симптоми на камерна екстрасистолия

В случаите когато екстрасистоли се появяват рядко, е възможно да не се появяват каквито и да е симптоми.

Към възможните оплаквания са усещане за прескачане на сърцето и чувство, че сякаш спира.

Ако болният страда и от вегето-съдова дистония, клиничната картина е възможно да се допълни от повишена слабост и раздразнителност, главоболие и световъртеж.

В случай на органични увреждания на сърцето възникват същите признаци като болки в гръдния кош, чувство за недостиг на въздух, световъртеж и припадъци.

При това заболяване не съществуват специфични симптоми.

Доста често на първо място в клиничната картина се появяват признаци, които сигнализират за основно съпътстващо заболяване.

Диагностика и лечение

Основни методи, приложими за диагностика на това заболяване, са електрокардиография и денонощен ЕКГ-мониторинг.

Те позволяват на електрокардиограмата да се открие наличие на необичайни съкращения.

Допълнително се провежда велоаргометрия и тредмил-тест.

Тези методи са насочени към откриване на взаимовръзка естрадиол с някаква физическа активност.

За лечение на екстрасистолна камерна аритмия се използват седативни препарати и бета-адреноблокери.

При неефективност на тези лекарствени средства се изписват антиаритмични препарати, например, амиодарон.

Важен момент е, че всички средства трябва да са предписание на кардиолог.

Самолечението в този случай е недопустимо.

Профилактика на развитие на аритмия

Единствен метод за профилактика на камерна екстрасистолия е своевременното откриване и лечение на съществуващи патологични процеси в сърдечния мускул.

След преживени инфаркти и инсулти сърцето се нуждае от постоянно наблюдение на кардиолог.