Езофинофилната пневмония се отнася към белодробните еозинофилии и се характеризира с натрупване в паренхима на белите дробове на еозинофилни гранулоцити, които играят водеща роля в развитие на патологичния процес, който е възможно да изложи

В клиничната практика се разграничават остра и хронична еозинофилна пневмония, а също и синдром на Льофлер.

Причини

Тази патология представлява своеобразна тъканна реакция в белодробната тъкан.

Причините за това състояние могат да бъдат:

• Сенсибилизация на организма към прахови алергени;
• Повишена чувствителност към гъбични антигени – особено аспергили;
• Хелминтози – аскаридоза, шистосомоза;

• Лекарствена алергия;
• Непоносимост на някои храни;
• Хемобластози;

• Тумори на белите дробове, на стомаха, на щитовидната жлеза;
• Системни заболявания на съединителната тъкан;

В някои случаи причините за болестта не могат да се установят.

Основи на патогенезата

Механизъм на развитие на патологичния процес при еозинофилна пневмония е свързан с функционална активност на натрупалите се в белодробната тъкан еозинофили.

А те оказват както защитно, така и имунологично действие и съответно разрушително по отношение на тъканта на белите дробове:

• Увреждат власинките на епитела на белодробното дърво;
• Предизвикват възпаление;

• Активизират освобождаване на биологично активни вещества;
• Повишават агрегацията на тромбоцитите и спомагат за нарушаване на микроциркулацията;

Впоследствие се развива имунокомплексна или алергична реакция от незабавен тип.

Остра еозинофилна пневмония

Тази патология се среща при мъже на възраст 20-40 години. Тя се развива остро, може да се асоциира с развитие на имунодефицитни състояния като ХИВ/СПИН, вдишване на промишлени и битови полени, цигарен дим. Заболяването се проявява с:

• Непродуктивна кашлица;
• Изразен задух;
• Треска;
• Дифузна или интерстициална инфилтрация в двата бели дроба на рентгенограма;
• В тежки случаи протича под формата на респираторен дистрес-синдром със застрашаваща живота дихателна недостатъчност;

На този фон еозинофилия в кръвта може и да не се установи.

Но в белите дробове еозинофилите се инфилтрират в алвеолите, бронхиолите, което се открива при хистологично изследване.

Следва да се отбележи, че за пневмония от такава генеза не са характерни рецидиви.

Продължителността на заболяването е с продължителност не повече от месец.

Хронична еозинофилна пневмония

Този вид пневмония най-често се развива при жени на възраст 40-50 години на фона на отдавна съществуващи алергични заболявания:

• Бронхиална астма;
• Алергичен ринит;
• Атопичен дерматит;

Симптомите на хронична еозинофилна пневмония са:

• Кашлица;
• Задух и пристъпи на задушаване
• Нощно изпотяване;

• Интоксикация, слабост;
• Намаляване на трудоспособност;
• Загуба на апетит;
Отслабване;

Над повърхността на белите дробове се чуват сухи и влажни крачки, а на рентгенова снимка се откриват тъмни участъци на инфилтрация с различна плътност.

В кръвта се откриват признаци на възпаления – висока скорост на утаяване на еритроцити – СОЕ, левкоцитоза и повишено ниво на имуноглобулин Е.

Еозинофилия в кръвта се наблюдава винаги, но в самите бели дробове количеството еозинофили превишава 25%.

За разлика от острата еозинофилна пневмония, заболяването продължава повече от 2 месеца, понякога има рецидивиращо протичане.

Принципи на диагностика и лечение

Важни критерии за диагностика са клинични и лабораторни данни, правилно снета алергологична анамнеза.

И се изследва не само кръв, но и отпечатъци от лигавицата на носа, храчки.

В спорни случаи се прави биопсия на белодробна тъкан и хистологично изследване.

Диагнозата се потвърждава от характерните рентгенови данни и голямата концентрация на еозинофили в кръвта или във взетия материал за биопсия.