Колегата ви получава премия, повишение или звание „служител на месеца“. Какво чувстваме в такъв момент? Завист и неувереност в себе си заради неизбежните сравнения не в наша полза или, напротив, прилив на сили и увереност в това, че щом „той може, мога и аз“? Всичко зависи от отношенията в колектива.

За да разберете как сравнението с другите влияе на нашата увереност в себе си и собствените ни възможности и какво се случва същевременно в нашия мозък, британският невробиолог Марко Уитман и неговите колеги провели няколко експеримента, в които взели участие 24 доброволци.

Участниците играли в игри, в които се изисквало определянето на цвета на обекти със сложна форма или да оценяват отминалото време без часовник.

Като им казали, че едновременно в играта играят още 2-ма участника, които не са виждали. Преди началото на всеки рунд участниците били помолени да предположат какви резултати най-вероятно ще покажат те самите и 2-ма други участници, а след приключване на 1-ви рунд им съобщавали истински резултати на тримата.

Същевременно играта се провеждала в един от двата варианта – сътрудничество и конкуренция. В първия случай резултатите и на 3-мата участници били нагласявани да са приблизително равни, а във втория, напротив на които се представяли по-зле от останалите били отнемани точки. В края на експеримента за спечелите точки можело да се получи парично възнаграждение.

Оказало се, че в ситуацията на сътрудничество успехите на другарите придавали увереност на участниците и те по-оптимистично оценявали своите шансове в следващите рундове на играта.

Напротив, чуждите неуспехи подривали увереността на участниците. Но в ситуацията на конкуренция всичко било обратно – успехите на конкурента намалявали увереността на участника в собствените му сили.

Успехите на конкурентите ни карат да нервничим, но пък успехите на колегите възприемаме като свои

Изследователите също изучавали активността на мозъка на участниците по време на играта с помощта на магнитно-резонансна томография.

Изглежда нашите представи за себе си и своите способности могат да се сливат с представите за другите хора от нашата социална група.

Томографът показал, че една от областите на префронталната кора на главния мозък отговаряла за проследяване на собствените резултати от участниците в играта, а друга област, т.нар. зона 9, следяла резултатите на другите участници и съединявала информацията за другите.

Зона 9 помага за оценяване на собственото положение в йерархията на социалната група. В зората на еволюцията за човека е било важно бързо да преценява възможностите си и да ги сравнява с тези на другите хора, за да вземе решение, струва ли си да напада или да бяга, и към коя група да се присъедини.

В хода на еволюцията нашият мозък е изработил механизми, благодарение на които успехът на свои е способен да придава увереност, доколкото отчасти се възприема като собствен.

А успехите на конкурентите ни карат да нервничим, доколкото встъпваме в битка със силен съперник, което може да бъде опасно или няма да е изгодно.

Макар и това да не е винаги така, като има предвид, че понякога съществува и вътрешна конкуренция в големите компании между служителите за повишения в корпоративната йерархия. И повечето работодатели я приемат по-скоро положително, макар и да предизвиква завистта на останалите служители...