Доброто отношение към другите в днешния динамичен живот е изключително рядко срещано, а всъщност много търсено.

Каква е причината за това?

Повечето хора, сякаш нямат време да бъдат добри. Сякаш нямат време да си позволят да направят нещо мило за някого, и то без да очакват нищо в замяна.

Нали знаете, всичко винаги трябва да се заплаща, иначе за какво да се мъча да помагам? – така мисли съвременният човек. – „Трябва да има полза, трябва да има изгода.

И да, тогава, може да съм склонен да помогна. Е, ако все пак ми остане време за теб, защото нали знаеш, не са ми твоите проблеми точно на дневен ред.“

Страшно рядко срещано е някой да остави този деструктивен начин на мислене, да спре да проявява егоизъм и да зареже нещо свое, за да помогне на някого другиго – дори това да е негов съвсем близък човек, или просто някой, важен за него.

Повечето хора са склонни да ви кажат да си гледате работата, ако дори леко им навлезете в личното пространство, изпълнено с работа и задължения, с работа и задължения, и още работа и задължения. Една безкрайна рутина, която сякаш никога не свършва.

И това изнервя човека. Това го стресира. Това го кара да се чувства непълноценен, сякаш тъпче и тъпче на едно място, и все няма измъкване, и все едно и също, и, „Ах, кога ли беше последния път, когато наистина се насладих на един хубаво прекаран ден?“ – отговорът на този въпрос е ясен в подобни случаи, за жалост.

И при всичката тази работа, която никога не свършва, когато някой друг дори леко и плахо пристъпи в личното му пространство и го пита дали случайно може да си промени плановете е най-вероятно да се сблъска с едно сурово „Не.“, придружено със злобен поглед и присвити очи. – най-честата реакция на подобен тип хора.

„Доброто и милото отношение – глупости, за които няма място в съвременния свят.

Всички си гледат ползата, никой не го интересуват другите, всеки за себе си, всеки да се оправя сам.“ – това е мисленето на един средностатистически човек. А най-жалкото е, че и на това се учат децата ни.

И светът наистина се превръща в едно жестоко и сурово място. И то не за друго, а защото ние, самите, го правим такова.
А всички искаме да сме обичани.

Всички искаме с нас да се държат добре, любезно и мило, да ни гледат „като писани яйца“ – всички искаме на другите да им пука за нас.

Но замисляме ли се, че ако не показваме такова отношение към другите, и те няма да покажат такова на нас?
„Това, което получаваш е това, което даваш.“ – израз, който няма как да не сте чували преди, и при това той е самата истина.

Как ще очаквате от някой, на когото сте казали да си гледа работата, когато е имал нужда от помощ, да дойде да ви помогне, защото сте закъсали от работа и гоните срокове, и не можете да смогнете?

Как ще му кажете, че имате нужда от него, когато не сте били там, когато той е имал нужда от вас?

Не можем да се държим зле и да очакваме добро отношение от другите. Понякога трябва да се „прецакаме“, заради другите и да пренебрегнем вродения си егоизъм, защото в един момент те ще ни потрябват.

И тогава те ще ни отвърнат със същото.

Защото, за жалост, отношенията между хората наистина са базирани на ползите – но по малко по-заобиколен начин. За да получиш, първо трябва да дадеш – така работи този принцип.

Но не забравяйте, че тънка е разликата между това да си добър и това да се превърнеш в нечия изтривалка. Ако нещата не са балансирани между вас, ако няма равновесие, ако вие давате, а не получавате – то тогава недейте. Не се занимавайте.

Внимавайте и да не прекалите с доброто отношение – защото е много възможно, ако никога не отказвате нищо на някой, хората да започнат да се възползват от това.

Всичко е в баланса. Просто намерете вашият баланс и живейте с него, за да си осигурите едно по-щастливо ежедневие. Пък и е хубаво – да видиш усмивката на някого, и да знаеш, че ти си причината, за тази усмивка, нали?