MDMA, или както е добре познато на всички като екстази, е един от най-строго регулираните препарати в световен мащаб.

Но двама водещи невролози публикуваха коментар, с който призовават за провеждането на повече изследвания на субстанцията, като твърдят, че разкриването как точно действа може да се окаже ключ към разработването на нови терапевтични съединения и методи на лечение за психически разстройства.

Единият от учените, Робърт Маленка, посочва, че е научено много за нервната система от изучаване на въздействието на различните субстанции върху мозъка, и то на такива са терапевтични и забранени от закона, които се приемат за наркотични вещества.

Ако се разбере по-добре кои са таргетните молекули на екстази в тялото, и учените от биотехнологични и фармацевтични компании обърнат внимание, може да се стигне до разработването на терапевтични препарати, които ще са с потенциален лечебен ефект за заболявания като аутизъм или посттравматично стресово разстройство /ПТСР/.

Това не е първият път, в който изследователи показват, че екстази има потенциално терапевтичен ефект при психични разстройства – проучване с малък на брой на участници – 12 души с ПТСР, показва, че субстанцията може да помогне за лечението на състоянието без опасни странични ефекти.

6 години по-късно, при 11 от тях симптомите на психическото разстройство не се завърнали, и никой не е започнал да злоупотребява със субстанцията – 12 участник не е могъл да бъде открит, за да бъде проследено при него какви са последствията.

Друго проучване, но по-старо, от 1998 показва, че една сесия психотерапия, подпомогната с екстази се оказва по-полезна от десетилетие редовна такава терапия, но без да се употребява субстанцията.

Терапевтичният ефект на екстази често се проявява много бързо – само след няколко часа.

Ползата от употребата на субстанцията при психични разстройства изглежда се дължи на задействането на електрохимическата импулсна система в мозъка, което кара човек да се чувства съпричастен и по-обвързан с определени социални общности – семейство, приятелски кръг, или по интереси, което пък създава у него усещане за опора и сигурност, което е особено важно за жените.

Но на неврологично ниво все още не е известно какво е действието на субстанцията. И макар на изображенията от скенера на мозъка на хора, на които е давано екстази, се вижда кои зони на мозъка се активират под негово въздействие, все още неизвестните са много.

Ето защо учените написали настоящи коментар призовават да се даде разрешение за използването на всички налични инструменти на съвременните изследвания на фундаменталната и клинична невронаука, за да се създаде карта, която да покаже какъв е механизма на действие на екстази в мозъка.

В момента в САЩ, но и у нас, екстази е в категорията на най-опасните наркотици, наред с хероина и ЛСД, за притежаването, употребата и разпространението на които се предвиждат най-сурови наказания от законодателството.

А това означава, че за учените ще е изключително да получат одобрение за изучаването му, и още по-малко пък финансиране.

Но те признават открито, че субстанцията може да бъде опасна в големи дози, и не трябва да се употребява за развлечение.

Но ирационалните препятствия за проучването на екстази, които се базират на недоброто познаване на неговото действие, трябва да бъдат сведени до минимум, така че да могат да извършват подходящи клинични изследвания.