Въпреки че депресията е официално призната за заболяване, засягащо психиката и самото мислене на човека, още преди много години, в миналото са съществували най-различни теории за това как точно тя възниква, основаващи се не само на обстоятелствата, свързани с умствената ни дейност и емоционалното ни състояние.

Според Адолф Майер, един от най-известните и влиятелни швейцарски психиатри в първите години на ХХ век, често депресията и други подобни заболявания на психиката са пряко свързани и с физическото състояние на пациента.

Под негово ръководство действа и американският психиатър Хенри Котън. Той е убеден в теорията на швейцареца и се стреми да я развие още през първото десетилетие на 1900 година.

Като глава на психиатричната клиника Trenton Psychiatric Hospital, намираща се в Ню Джърси, САЩ, той провежда множество изследвания и установява, че различни видове бактерии са виновниците не само за всякакви инфекциозни заболявания, между които и сифилис, ами и оказват пряк ефект върху самото психично състояние на човека.

Тъй като според изследванията на Адолф Майер, пациентите, които били диагностицирани така, имали силна треска, която била причината те да са жертви на халюцинации, да бълнуват и да виждат неща, които всъщност не са там.

Следователно, следвайки пътя на логиката, Котън започва да лекува самата инфекция, очаквайки че с премахването й от физическото тяло, ще успее да я премахне и от самия ум на човека.

Методите му са били брутални – както е известно на много от нас, през 1907 година не са имали най-модерното оборудване, а самото лечение често е било чист експеримент на принципа „проба - грешка“.

Науката още тепърва е била в процеса на започване на развитие и хората не са били чак толкова добре информирани, както са сега.

Хенри Котън е започнал чрез премахване на самия орган, който е засегнала инфекцията – първоначално само е изваждал зъбите на пациентите си, а после е започнал да действа малко по-агресивно – надявал се е да ги отърве от менталното им заболяване чрез премахване на сливици, тестиси, яйчници, а в някои случаи – дори и черва.

Впоследствие Котън издал книга. Заради огромния й успех сред хората, клиниката му била обявена за изключително прогресивна и изпреварила времето си, но след смъртта му през 1933 година, интересът към нея рязко спаднал. За жалост обаче, се установило, че теорията му не показала особено добри резултати – имало цели 45% смъртност.

И все пак, и други изследвания на медицината през годините са установили, че симптомите на някои инфекциозни заболявания и на някои психични се припокриват – някои от приликите са липсата на апетит между болните, убитото им желание за живот, хроничната умора, която изпитват и т.н.

Също така, е открито, че много паразити, между които и така разпространените Toxoplasma Gondii (Гонди) паразитите оказват чувствителен ефект върху нервната система на човека и емоционалното му състояние и са причина за развитието на много и различни форми на депресията и подобни.

Те се движат из кръвта на хората и в някои случаи се осъществява натрупване в една област – ако това е мозъкът, както най-често се оказва, то подобни симптоми, съпътстващи психични заболявания са силно вероятни.

В крайна сметка, оказва се че физическото лечение на психичните болести не е особено подходящо за повечето хора и макар че доста от тях са пряко или косвено се отразяват на физическото ни състояние, това им лечение може да подейства само при някои хора. Установено е, че нещата са до индивидуалност, но в множеството от случаите, то се оказва неефективно.