Арт терапията е представлява метод за психотерапия, който съчетава художествения и творчески процес с различни терапевтични техники. От край време творческите дейности са с доказано конструктивен характер и ангажират личността, като съчетават познавателното, психо-социално и физическо лице.

Този вид терапия е по-разпространена в западнете страни и за лечение най-често се използват рисуване, писане и четене, музика, грънчарство, фототерапия, актьорска игра и танци и други творчески дейности.

Целта на арт терапията е да помогне на хората с психично разтройство да изразят себе си и да преодолеят по-лесно проблемите си. Прилага се за пациенти, които страдат от пост-травматично разстройство, междуличностни конфликти, житейски загуби, депресия и други видове психични разтройства.

Терапевтите, които лекуват чрез изкуството са опитни специалисти, които използват широк спектър от художествени техники, консултантски подходи и теории. Те могат да бъдат странични наблюдатели, посредници или да участват по-активно в самия творчески процес. Някои пациенти имат нужда от човек, който се интересува и насочва дейността им, а други не.

Арт терапията може да се използва без ограничение от възрастта, социалния и икономически статус на хората. Не се налага и те да имат някаква специална дарба или артистичен талант. Единственото, необходимо нещо е да има желание за участие в подобен вид психотерапия.

Целта на този метод е да се осигури канал, през който да излиза натрупалият се гняв и тревожност. Арт терапията осигурява на хората чувството за спокойствие и им помага да си отговорят на трудни и силно емоционални въпроси.

Пациентите могат да изразяват радост, тревога, разочарование, отчаяние и разбира се своя напредък. Изкуството помага на психотерапевтът да разбере по-добре своя пациент и да избере най-удачната техника за помощ и лечение.

Материалите, който се използват за арт терапията са строго индивидуални. Те трябва да отговарят на специфичните физически способности на пациента и на неговата енергия и интереси. За хората, които имат затруднения с манипулацията на материалите се използва подходът „ръка върху ръка“ т.е терапевтът насочва ръката на пациента.

Важно е да отбележим, че не винаги арт терапията може да има положителен ефект за лечението на дадено психично разтройство. Само по себе си изкуството може да донесе и допълнително напрежение и стрес върху пациента.

Рисуването на образи е напълно възможно да задълбочи състоянието на човек, защото тази техника представлява процес на силна автокомуникация. Тогава картините могат да станат мрачни и дори агресивни. Тогава говорим за арт терапията като за диагностика на проблема, а не чак толкова за лечението му.

В България се практикува арт терапия още от средата на миналия век, но не се дава толкова гласност и не се прилага активно за лечение. Все още се очаква тя да получи своето заслужено място сред методите за преодоляване на различни психични разстройства и състояния при хората.

За да може да заработи тази практика и у нас, се налага да се съчетаят дейностите на терапевти, художници и институции и да се почерпи от опита на западнете страни. Само така ще бъде възможно арт терапията да разгърне целя си потенциал и положителното си въздействие върху пациентите.