Едва когато се появи отговор на този въпрос, човечеството ще може да удължи своя живот, и по-точно на всеки отделен човек.

Какво означава да бъдеш стар?

В понятието старост има два основни елемента. От една страна действително съществуват естествени процеси на стареене на организма, те са физиологични и необратими, но които могат и трябва да бъдат забавени.

Другата страна на старостта е психологическа. Това е възприемане на себе си, на своя живот, на своя организъм.

Американски учени определиха, че стареенето на организма започва на 39 години – именно на тази възраст стартира постепенното, и на първо време практически незабележимо понижаване на умствените способности и нарушения на опорно-двигателните функции.

И не зависи от пола, професията и начина на живот.

Според изследователите, причината е значителното намаляване на образуването в организма на миелин – вещество, от което се състои обвивката на нервните влакна.

Впрочем, със заключенията на американските учени, не са съгласни много техни колеги, като напомнят, че жените живеят по-дълго от мъжете, и възниква въпросът защо е така, ако стареенето стартира на една и съща възраст?

Друг въпрос – личното възприемане на човек в процеса на стареене. Според данните от социологическо изследване на специалистите от Департамента по труда и пенсиите във Великобритания, средно човек започва да се смята за стар на 59 години.

Като жените определят за начало на старостта 60 години, а мъжете 58. Има и нещо забавно – тези от запитаните, които още не са достигнали 50 години смятат, че старостта започва много по-рано – средно на 46 години. Затова пък тези, които вече са минали 50-те, смятат, че старостта започва след 62.5 години.

На усещането влияят и социалните аспекти – така хората, които живеят в общинско жилище, смятат, че старостта настъпва средно 5 години по-рано, отколкото тези, които имат собствен апартамент.

По-скоро идва старостта при безработните – тези, които работят на пълен работен ден смятат, че старостта идва 9 години по-късно.

Да разпознаем и обезвредим

Безусловно, старостта – това не е болест, но характерните симптоми все пак има. Това е бързото уморяване, раздразнителност, капризност, проявление на егоизъм и повишена взискателност към околните, нарушения на съня и паметта, по-чести вирусни инфекции.

Хроничните заболявания, които човек е придобил през живота, се обострят все по-често, понижава се имунитета, влошава се храносмилането, затруднява се мисловната дейност, нарушава се концентрацията.

Да, стареенето е неизбежно и необратимо, но физическите ресурси на организма са огромни, и забавянето на идването на старостта е по силите на всеки.

Като борбата със старостта трябва да започне най-добре на 30-35 години, докато човек е млад, както се казва.

Аристотел е твърдял, че продължителното бездействие разрушава и изтощава човека. Стареенето постепенно ни затваря в омагьосан кръг – болестите препятстват движението, а обездвижването ги задълбочава и старостта наближава.

Спортът или всякаква друга физическа активност забавят стареенето, дори обикновените разходки. Но е важно да се помни, че трябва да бъдат редовни, а тяхната интензивност да нараства постепенно.

Интелектуална активност е не по-малко важна. Четенето на книги не е достатъчно. Учете чужди езици, решавайте главоблъсканици и математически задачи, играйте шах, табла, като можете да изберете измежду многото упражнения за мозъка, това, което ви харесва.

Сменяйте вида дейност – например, ако обичате кръстословици, не е лошо да ги разнообразите с математически главоблъсканици.