„Създадени сме един за друг“, „кой за кого да се омъжи/ожени се решава на небето“.

Тази илюзия е необходима, тя придава на отношенията значителност и дълбочина, смята семейният психотерапевт Робърт Нойбургер, който освен това е психоаналитик, клиничен психолог, вицепрезидент на Френската асоциация за семейна психотерапия.

Всичко започва с мита, че срещата не е случайна, а е предначертана от съдбата?

Изненадващо е, но човек е романтичен, с лекота създава това, което се нарича заблуда за предназначението. Всички ние търсим символични съвпадения, доказващи, че нашата среща е била предназначена.

Постфактум виждаме в това ръката на съдбата. Това е необходима измислица, която придава дълбок смисъл на съществуването на двойката. Там се намираме във властта на магическото мислене, в сферата на ирационалното и поетичното. Вярваме в този мит, който не осъзнаваме като такъв, в противен случай бихме престанали да вярваме в него.

Могат ли да се дадат обаче примери?

„Изненадващото е, че в детството двамата сме се разхождали в един парк и не сме се познавали един друг!“ Или: „Двамата обичаме джаз, филмите за Джеймс Бонд и военни мемоари“.

И най-необичайното – „Разбрахме, че сме създадени един за друг, когато се изясни, че между нас няма нищо общо“. Символичен смисъл може да се види, дори и в това.

Но в това няма никаква магия.
Ето именно, заблудата често възниква от най-малките детайли. Образецът, по който се изгражда този мит, това е историята на Тристан и Изолда, които изпили любовната напитка, която не била за тях.

В нашия живот този прототип може да се въплъти, например така – „Странно, но нямаше да идвам тази вечер, но нещо ме накара в последния момент да дойда. Аз знаех, че ще те срещна, това е съдба“.

Ако един от двамата беше дошъл 5 минути по-рано или по-късно, те никога не биха се запознали. Всъщност те щяха да намерят други партньори, просто защото не знаят за това.

Митът за възвеличаване на срещата, я превръща в чудо

Без тази заблуда двойката не може?

Митът за възвеличаване на срещата, наистина я прави в нещо наистина необичайно. Това е първият стълб на общата вяра на партньорите, когато отношения едва се възстановяват.

Ако от самото начало този основополагащ мит не възникне – например, ако двамата са станали двойка само защото жената е забременяла, или когато единият от двамата изобщо не може да избере измежду няколко претендента, двойката се превръща във функционална общност от двама души.

С времето митът за съдбата избледнява, като последната се превръща във все по-малко важна?
Съвсем не. Заблудата остава крайъгълен камък във връзката.

Обикновено с времето партньорите се досещат, че в техен интерес да продължат и по-нататък да вярват в този ключов момент от техния живот, когато са избирали един друг – или са били избрани от съдбата.

Ако тук се установи измама, например, той ви е уверявал, че е запленен от Граф Монте Кристо, за да ви очарова, а всъщност едва се е насилил да прочете 1 страница от нея, то това е сериозен удар.

Покушението върху тази заблуда е опасно с това, че подрива основите на общата вяра в двойката. Затова е най-добре да се акцентира само върху положителните моменти от началото на познанството.