Улцерогенен аденом – това е доста рядко срещано новообразувание, характеризиращо се с наличие на функционална активност. С други думи, този тумор е в състояние да образува пептиден хормон, наричан гастрин.

В преобладаващия брой случаи това заболяване води до увреждане на панкреаса. Но понякога в патологичния процес се въвлича дванадесетопръстника или стомаха.

Опасността на тази патология се състои в това, че на практика в 90% от случаите е със злокачествено протичане и дава метастази в други вътрешни органи.

Същност

Улцерогенният аденом също се нарича и гастрином.

За първи път това заболяване е описано през 1955 година от Золингер и Елисон, в чест на които впоследствие е наречено синдром на Золингер-Елисон.

Основно клинично проявление на този патологичен процес е пептичната язва.

Според статистиката, гастриномът се открива при приблизително 1% от хората, страдащи от язвена болест.

В 85% от случаите този тумор се локализира в панкреаса. Още 10% се падат на дванадесетопръстника.

Най-често с тази патология се сблъскват представителите на мъжкия пол.

Днес точен отговор на въпроса защо се развива гастрином няма. Смята се, че един от най-важните фактори е наследствената предразположеност.

С други думи, у човек вследствие на генетични особености съществува склонност към множествени ендокринни неоплазии.

Сред множеството ендокринни неоплазии на гастриномите се падат около 25%.

Освен това не трябва да се изключва ролята и на някои други фактори във възникването на това заболяване.

Установено е, че хора, страдащи от възпалителни процеси в панкреаса, значително по-често се сблъскват с гастриноми. Също голям брой пациенти са със захарен диабет в анамнезата.

Сред другите предразполагащи фактори са вредни навици, наднормено тегло и т.н.

Механизмът на развитие на улцерогенен аденом е представен от първично безконтролно делене на островните ендокринни клетки на панкреаса.

Със своето образуване гастриномът придобива способност да образува пептиден хормон – гастрин.

При норма взема непосредствено участие в процеса на храносмилане.

Под въздействие на това вещество се наблюдава повишено образуване на солна киселина и на практика пълно прекратяване на синтез на ензими от панкреаса.

Известно е, че солната киселина е един от най-агресивните компоненти на стомашния сок.

Нейното наднормено количество оказва увреждащо въздействие на лигавиците на органите на стомашно-чревния тракт. А това води до формиране на дълго незаздравяващи язвени дефекти.

Отличителна особеност на улцерогенния аденом е доста бавният растеж.

Според статистиката, при липса на радикално лечение нивото на преживяемост в рамките на 5 години съставлява около 60%. Но в случаите, когато туморът се съпровожда с метастазиране, този показател се понижава до 20%.

Симптоми при гастрином

Основният симптом при този патологичен процес е язва. Обикновено язвените дефекти се локализират в областта на дванадесетопръстника или на стомаха.

В някои случаи те могат да се открият в лигавицата на дебелото черво.

Лечението на такива язви не дава положителен ефект, те често рецидивират. Най-разпространено усложнение в този случай е стомашно или чревно кръвотечение, обусловено от перфорация на язвата.

Диагностика и лечение на заболяването

Това заболяване може да се заподозре въз основа на трудно поддаваща се на лечение язва.

Язвените дефекти се откриват с помощта на едноскопско изследване или с контрастна рентгенография.

Задължително се назначават и изследвания на нивата на гастрина.

Лечението на улцерогенен аденом се провежда с хирургична намеса, обемът на която се подбира индивидуално.

В случай че във вътрешните органи се открият метастази е показно провеждане на химиотерапия.