Грипният /токсико-хеморагичен/ енцефалит представлява остро възпалително заболяване на главния мозък и на неговите обвивки.

Какво го предизвиква?

Грипните вируси А1, А2, А3, и В.

Възниква като усложнение на вирусния грип, като понастоящем у нас преобладава свинския грип – Н1N1, т.нар. свински или калифорнийски грип, но, за съжаление, у нас бе регистриран и смъртен случай в резултат на усложнение на щама Виктория на грипния вирус, който е от типа В.

Грипните вируси се отнасят към пантропните, нито един от известните щамове не притежава истински невротропни свойства.

Известно е, че грипните вируси оказват токсично влияние на рецепторите на кръвоносните съдове, в частност на тези на мозъка. Патогенетичните механизми при грипната инфекция са невротоксикоза и дисциркулаторни явления в главния мозък.

Патогенеза – какво се случва по време на грипния енцефалит?

В главния мозък се установява запушване на кръвоносните съдове, тромботични васкулити, малки и огнищни кръвоизливи, периваскуларни инфилтрати.

Наблюдава се хиперемия и оток на веществото и обвивките на мозъка с малки хеморагични огнища, деструктивни изменения на ганглийните клетки и на миелиновите влакна.

В случаите на хеморагичен грипен се установяват малки и обширни кръвоизливи в мозъчното вещество.

Симптоми на грипен енцефалит

Нервната система се засяга във всички случаи на грипна инфекция и се проявява с главоболие, болезненост при движения на очните ябълки, болки в мускулите, сънливост или безсъние.

Всички тези симптоми се отнасят към общите инфекциозни и общите мозъчни при обичайния сезонен грип.

Но в някои случаи инфекцията засега сериозно и нервната система под формата на грипен енцефалит, който най-често се развива към края на вирусната инфекция, дори 1-2 седмици след частичното оздравяване.

Като състоянието на болния отново започва да се влошава, повишава се телесната температура, възникват характерните мозъчни симптоми – главоболие, повръщане, световъртеж, леки менингеални симптоми.

На този фон се появява признаци на възпалителни процеси в мозъка, които обикновено не са изразени остро.

Възможно е засягане на периферната нервна система под формата на невралгия на троичния и на големия тилен нерв, на поясно-кръстен и шиен радикулит, засягат се и симпатиковите ганглии.

В гръбначномозъчната течност се установя лека плеоцитоза и умерено повишение на нивата на белтъците, налягането на ликвора е повишено. В кръвта се установява левкоцитоза или левкопения.

Клиничните проявления на грипния енцефалит не могат да бъдат сведени до един единствен повече или по-малко типичен вид.

Най-честите форми са острата хеморагична, дифузен менинго-енцефалит и ограничен менинго-енцефалит, така наречения арахноидит.

Острият хеморагичен енцефалит започва с типичните за грипната инфекция симптоми – слабост, неразположение, неприятни усещания в различни части на тялото, особено в малките стави и катар на горните дихателни пътища.

Главоболието е по-интензивно и по-продължително в сравнение с обичайния грип.

Невинаги температурата е повишена.

При децата по-често се развива ограничен менинго-енцефалит в така наречената психосензорна форма. Острият период на заболяването се характеризира с внезапно начало и ежедневни почаквания на температурата или колебания в рамките на седмица от 37 до 39 градуса.

Децата страдат от силно главоболие и повръщане.

Катаралните явления във вид на хрема, кашлица, а също и ангина и различните болезнени усещания, особено в областта на корема, се наблюдават в острия период със завидно постоянство и се приемат за обичайната клинична картина грипа.

Като цяло протичането на грипния енцефалит е благоприятно. Заболяването продължава от няколко дни до месец и завършва с пълно оздравяване. А при децата острите явления изчезват и те могат да се завърнат на училище или детска градина.