Под жълтеница се разбира клиничен синдром, който се развива вследствие на натрупване в кръвта и тъканите на излишно количество билирубин.

Вследствие на този процес кожата и лигавиците пожълтяват.

Хемолитичната или надбъбречната жълтеница е обусловена от образуване на билирубин във връзка с хемолиза на еритроцитите и неспособност на черния дроб да го отстрани.

Причини

Хемолитичната жълтеница може да бъде проявление на следните патологични състояния:

1. Хемолитични анемии – вродени и придобити;
2. Отравяния с различни химически вещества – сулфаниламиди, нитробензол, олово, фосфор и анилин.
3. Отравяне със змийска отрова;

4. Инфекциозни заболявания – малария, токсоплазмоза, лайшманиоза, сепсис;
5. Злокачествени новообразувания с различна локализация;
6. Левкози;

7. Злокачествена анемия на Адисон-Бирмер;
8. Лъчева болест;
9. Преливане на несъвместима кръв;

10. Хемолитична болест при новородени;

Механизми на развитие

При норма разпадът на хемоглобина става в ретикулоендотелната система с образуване на хема и непряк билирубин.

Това е физиологичен процес и жълтеница не възниква.

Но въздействието на различни външни и вътрешни фактори може да предизвика това явление.

Обикновено това се случва в резултат на:

• Разпад на еритроцитите вътре в кръвоносните съдове;
• Разрушаване на червени кръвни телца в костния мозък;

• Образуване на излишък от непряк билирубин;
• Синтез на свободен билирубин от нехемоглобинова хема в черния дроб, костния мозък;

Непрекият билирубин се нарича свободен или несвързан, трудно се разтваря във вода и на практика не се появява в урината.

Този билирубин се улавя от клетките на черния дроб и се свързва с глюкуронид.

След това билирубинът вече е свързан и се отделя с жлъчката.

Но при масивна хемолиза клетките на черния дроб не могат да отделят целия уловен билирубин, вследствие на което част от него се връща в кръвта.

А там неговата концентрация рязко нараства.

Останалата негова част попада в стомашно-чревния тракт и се отделя под формата на стеркобилин.

Клинични проявления

При хемолитична жълтеница клиничната картина се определя от основното заболяване, а също и от скоростта и от степента на хемолизата.

Така последната може да варира от лека жълтеница на кожата на болния с атрофичен гастрит до тежки хемолитични кризи, предизвикани от отравяне.

Интензивността на жълтеницата зависи от кръвоснабдяването на органа или на тъканта. Най-силно се оцветяват:

• Кожата;
• Конюнктивата на очите;
• Вътрешната обвивка на кръвоносните съдове;

Болните с добре развита мускулатура и слабо изразена подкожна мастна тъкан изглеждат по-пожълтели, отколкото тези с наднормено тегло.

За хемолитичната жълтеница са характерни следните особености:

• Умерено пожълтяване на кожата и на склерите;
• Лимонено-жълт оттенък;
• Пребледняване на кожата;

• Липса на сърбеж;
• Нормални размери на черния дроб;
• Увеличаване на далака;

• Наличие на хемолитични кризи с усилване на жълтеницата;
• Тъмни изпражнения;

Диагностика

Диагностиката на хемолитична жълтеница се основава на оплаквания, данни за историята на заболяването, резултати от обективен преглед.

Лекарят преглежда при естествено осветление или под лампа на дневна светлина.

Обръща се внимание на:

• Цвят на кожата;
• Наличие или на липса на чесано;
• Участъци на хиперпигментация;

Общи принципи на лечение

Тактиката при болни се определя от причината за възникване на хемолиза:

• При наследствени хемолитични анемии методът на лечение е премахване на далака;

• Ако разрушаването на еритроцитите е обусловено от приема на лекарства или отравяне, то постъпването на тези вещества в организма трябва да се преустанови;

• Хемолитичните кризи изискват специално лечение с инфузионна терапия, хемодиализа;