Херингата е вид риба, принадлежаща към семейство Селдови. Позната е също и с названието селда. Тялото на тази риба е странично сплескано като коремът ѝ изглежда заострен.

Размерът на херингата се определя като среден или голямо и рядко малък. Горната ѝ челюст не е издадена пред долната.

Гръбната ѝ перка е точно над коремната, а опашната ѝ е раздвоена. Този вид риба включва 60 вида, чийто ареал на разпространение са моретата и океаните в умерените, топлите и частично студените климатични зони.

Някои видове селда са чисто морски и никога не влизат в сладки води, други принадлежат към мигриращите риби и за да хвърлят хайвера навлизат в реките. Храната на тази риба се състои от различни малки животни, особено малки ракообразни.

Препоръчително е херингата /осолената и маринованата/да се съхранява на тъмно и хладно място. Под действието на светлина, въздух и влага мазнините в месото на тази риба придобиват гранясал вкус, тъй като се окисляват.

Полезна ли е рибата херинга?

Херингата лесно се усвоява от човешкия организъм и именно поради това е един от най-добрите източници на белтъчини. Освен това месото на тази риба съдържа големи количества от следните минерали – фосфор, йод, калций, калий, натрий, магнезий, цинк, флуор.

От само 100 грама херинга човек може да си набави до половината от дневната му необходима доза протеини. Мазните видове риби, каквато е и селдата, осигуряват на човешкия организъм най-малко 2 пъти повече калории в сравнение с бялата риба.

За разлика от наситените мазнини от животински произход, ненаситените мастни киселини от рибното месо се смятат, включително и от научната общност, за много по-полезни.

Според учените, именно омега-3 мастните киселини, съдържащи се в херингата, способстват за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания, намаляват риска от образуване на тромби в кръвоносните съдове, а също и спомагат за подобряване на кръвообращението в капилярите. Изключително полезно е месото на селдата за бременните жени.

Достигналата зрялост херинга, която е подходяща за консумация от човека, съдържа до 25% мазнини, около 20% белтъчини, витамини В12, А, D и никотинова киселина.

В състава на белтъчините на селдата влизат и незаменими мастни киселини.
Има данни, че редовната употреба на херинга спомага за отшумяване на някои от симптомите на псориазиса, за подобряване на зрението и на мозъчните функции.

Рибните мазнини са 5 пъти по-ефективни от растителните, що се отнася до понижаване на нивата на холестерола в кръвта. Мазнините, съдържащи се в черния дроб на херингата са богати на витамин А и D. А мускулната ѝ тъкан е ценен източник на витамини от група В, спомагащи за усвояването на белтъчините.

Научни изследвания показват, че консумацията на херинга способства за повишаването в организма на нивата на така наречения „добър“ холестерол, като по този начин съществено се понижава риска от развитие на атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания.

Авторите на друго проучване установили, че мазнините от месото на селдата въздействат на мастните клетки – адипоцити, като намаляват техния размер и по този начин се понижава риска от развитие на диабет втори тип.

Консумацията на херинга също така намалява концентрацията в кръвната плазма на свободните радикали, тъй като съдържа антиоксиданти.

В последно време се появяват все повече научни данни, в които се заключава, че редовната употреба на мазни риба, каквато е и херингата, предотвратява астмата.