Повишената съсирваемост на кръвта – това е хиперкоагулационен синдром.

Какви са основните причини за това състояние, симптоми и как се лекува?

Нарушението на съсирваемостта на кръвта или коагулопатия може да е както с физиологичен, така и с патологичен характер.

Човешката кръв се състои от съставни елементи – тромбоцити, еритроцити, левкоцити, и течна част – плазма.

При норма съставът на биологичната течност е балансиран и има хематокритно съотношение 4:6 в полза на течната част.

Ако този баланс се измести в посока на съставните елементи, кръвта се сгъстява.

Повишената гъстота може да е свързана с повишено количество протромбин и фибриноген.

Съсирваемостта на кръвта е защитна реакция на организма на кървене.

При най-малко увреждане на кръвоносните съдове, съставните елементи на кръвта формират тромби, които преустановяват кръвозагубата.

Съсирваемостта не е постоянна и до голяма степен зависи от състоянието на организма, тоест може да се променя през целия живот.

При нормално състояние на организма, кръвотечението спира след 3-4 минути, а след 10-15 се появява кръвен съсирек.

Ако това се случва много прекалено бързо, това е сигнал за хиперкоагулация.

Това състояние е опасно, тъй като може да стане причина за развитие на тромбози, разширени вени, инфаркти, инсулти и увреждане на вътрешните органи.

Гъстата кръв предизвиква страдания на организма заради дефицит на кислород, влошава се общото състояние на човека и работоспособността.

Освен това се увеличава риска от образуване на тромби.

Причини за хиперкоагулационен синдром

Хиперкоагулацията няма изразена клинична симптоматика.

Понякога болните се оплакват от главоболие и обща слабост.

Причините за хиперкоагулационен синдром се подразделят на генетични и придобити.

• Вродени – семейна анамнеза за тромбофилия, необясними спонтанни аборти, повторни тромбози преди 40-годишна възраст.

• Придобити – вредни навици, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, наднормено тегло и затлъстяване, повишени нива на холестерол, стареене, бременност, прием на противозачатъчни.

Повишената съсирваемост на кръвта най-често е с вроден характер, но може да възникне под влияние на външни фактори. Патологията може да се развие при следните състояния:

• Продължителен стрес и невроза;

• Травми на кръвоносните съдове;

• Еритремия;

• Контакт на кръвта с чужди повърхности;

• Онкологични заболявания;

• Автоимунни заболявания – апластична анемия, тромботична тромбоцитопенична пурпура;

• Хематогенни тромбофилии;

• Продължителни кръвотечения от органите на стомашно-чревния тракт;

• Изкуствен сърдечен клапан или използване на апарат за изкуствено кръвообращение;

• Големи хемангиоми;

Рискови фактори

Патологичното състояние може да бъде свързано със следните състояния:

• Обезводняване

Кръвта на 85% се състои от вода, а плазмата на 90%.

Специално внимание трябва да се обърне на водния баланс през лятото и през зимата, когато въздухът в помещенията е най-често сух.

• Ферментопатия

Това е патологично състояние, при което се наблюдава дефицит на храносмилателни ензими или нарушение на тяхната активност.

Това е причина за непълно разграждане на съставките на храната, поради което в кръвта постъпват неокислени отпадни продукти, които я сгъстяват.

• Неправилно хранене

Редица хранителни продукти – яйца, бобови, зърнени, съдържат термостабилни белтъчни инхибитори, които формират устойчиви комплекси с протеиназите в стомашно-чревния тракт.

Това е причина за нарушаване на храносмилането и на усвояването на белтъка.

Симптоми на хиперкоагулационен синдром

Повишеният вискозитет на кръвта няма характерни проявления.

Но редица нарушения сигнализират за заболяването.

Например, бързото уморяване, заради непълноценната доставка на кислород до тъканите на главния мозък.

Лечение на хиперкоагулационен синдром

Обикновено лечението се състои в препарати за разреждане на кръвта, антикоагуланти.