Защо някои хора така привличат неприятностите към себе си? Пропадат на практика напълно? Чупят и губят необходимите си вещи? Биват обирани в градския транспорт или на пазара?

Кого преследват проблемите?

Навярно, неведнъж ви се е налагало да слушате фразата – преследват ме неприятности. Всъщност човек сам ги преследва, често не осъзнавайки това.

Всеки от нас има набор от психологически защити, които регулират поведението на човека, помагайки му да се приспособява към външните обстоятелства.

Един от тези защитни механизми е автоагресията, когато цялото си недоволство към някакъв външен фактор човек насочва към себе си подсъзнателно.

Въпреки че автоагресията създава сериозни проблеми за този, който прилага тази защита, такова поведение се оказва за човека по-приемливо, отколкото осъзнаване на първоначалния обект на недоволство.

Така, например майката е по-лесно да пренасочи раздразнението към себе си, отколкото към своето дете.

Важни детайли

На човека, както и на всяко друго диво същество, при нормални условия е несвойствено да пренасочва агресия против себе си. Това противоречи на неговата основна задача – да живее.

И автоагресията обикновено не се появява сама по себе си. В преобладаващия брой случаи причината трябва да се търси в детството. Макар и да има изключения, когато се формира в зряла възраст, но за това са нужни по-сериозни травмиращи причини.

Автоагресията е механизъм за защита, в някои случаи необходим за самосъхранение. Това се отнася към тези ситуации, когато изливането на гнева върху човека, който го е предизвикал, става неприемливо и дори опасно, а пък сдържането му също се оказва доста трудна задача.

Тогава човек насочва недоволството към себе си, не виждайки друг изход от ситуацията. Всичко това се случва на подсъзнателно ниво.

Причините за детската автоагресия в повечето случаи се крие в родителите, тяхната невнимателност, неправилен модел на възпитание. Тъй като детето няма възможност да накаже родителите си, то насочва целият си гняв към себе си.

Саморазрушителните убеждения от бебешката и детската възраст намират свой израз в усещането за безполезност, недоверие в собствените възможности, към заобикалящия свят. Тези преживявания се съхраняват и до по-късна възраст, понякога съпровождайки човек за цял живот.

Изход има

Как да прекратим поредицата от катастрофи? Какво да направим? Първо, се постарайте да разберете за какво наказвате себе си, за какво се ядосвате.

И на себе си ли? Ако се ядосвате на някого, който ви пречи да проявите емоциите си открито във връзката на този на човек? Възможно е да си мислите, че се ядосвате – това е лошо и неправилно. Но вие сте жив човек и имате право на недоволство.

Има вероятност вашите чувства в отношенията с другите да ви плашат. Но има много приемливи начини за изразяване на гнева и яростта. Можете да опитате да използвате агресията конструктивно, пренасочвайки я към творчество или спорт.

Ако можете играйте на боулинг или на дартс. Тези игри помагат за освобождаване на чувствата. Най-важното е да си разрешите да си освободите емоциите, възможно, дори и да покрещите.

Бъдете снизходителни към себе си, признайте си правото на грешка. И задължително се хвалете за всичко, което ви се е получило. Постарайте да прогоните тревогите и опасенията.

Научете се да слушате и разбирате, тогава когато вашата психика не може начин да се отърве от собствената саморазрушителна сила.