Хронична дуоденална непроходимост или дуоденостаза – това е състояние, при което се наблюдава хронично нарушаване на придвижването на съдържимото на стомаха – химуса.

Тази патология се предизвиква от органични или функционални фактори.

Какви са причините за развитие на този симптомокомплекс, неговите разновидности, стадии, симптоми, методи на лечение и диагностика?

Според различни данни на статистиката този симптомокомплекс се открива при приблизително 15-50% от случаите на язвена болест, 10-35% от болните с патологии на панкреаса и жлъчната система.

След язвената болест, хроничен дуоденит и дивертикулоза, хроничната дуоденална непроходимост заема 4-то място сред патологиите на тази част от храносмилателния тракт.

Според наблюдения на специалисти това заболяване най-често се открива на жени от различни възрасти.

Причини и патогенеза

Причините, предизвикващи дуоденостаза, са различни по своя характер.

В преобладаващия брой случаи – 90-97%, тази патология се предизвиква от нарушение на състоянието на нервния апарат на дванадесетопръстника.

Обикновено хроничната дуоденална непроходимост възниква по функционални причини.

Заради огнището на възпаление в храносмилателната система, което започва да се проявява с патологични симптоми.

В подобни случаи хроничната дуоденостаза може да се предизвика от следните заболявания и състояния:

• Гастрит;
• Язвена болест;
• Травми на дванадесетопръстника;
• Хроничен панкреатит;

• Жлъчнокаменна болест;
• Заболявания на централната нервна система;
• Токсични въздействия;

• Недостатъчно количество полови хормони;
• Нарушения на обмяната на веществата при хипотиреоза или захарен диабет;

• Хиповитаминози;
• Вродена аганглиоза – в редки случаи;

Приблизително при 3-10% от болните това състояние е вследствие на фактори с механична природа с вроден или придобит характер:

• Промяна на анатомичното състояние на прехода на прехода на дванадесетопръстника към началото на дебелото черво;

• Притискане на дванадесетопръстника от жлъчния мехур, заради патологични процеси в нея – възпаления, глистни инвазии, чужди тела и прочие;

• Грешки при извършване на хирургични интервенции – ваготомии, резекция на стомаха, поставяне на гастроентероанастомоза и др.;

При развитие на дуоденостаза скоростта на изпразване на дванадесетопръстника намалява и хранителните маси се задържат по-дълго в него.

Това е причина за неговото разтягане и постепенно увеличаване на размери.

Същевременно се задържа и евакуацията на химуса от стомаха, отока на жлъчката и панкреатичен сок.

Повишеното налягане в кухината на дванадесетопръстника води до връщане на съдържимо към стомаха, в резултат на което се стига до чести проявления на дуоденогастрален рефлукс.

Гореописаните нарушения водят до изменения на стомашната лигавица, която се възпалява.

Впоследствие е възможно развитие на алкален рефлукс-гастрит, язвена болест и дори рак на стомаха.

Често постъпването на заразено дуоденално съдържимо в жлъчните пътища и протока на панкреаса води до остри възпалителни реакции.

Освен това, у пациента се развива обща интоксикация на организма.

Постоянното повръщане и опитите за ограничаване на храненето водят до развитие на нарушения в белтъчния и водно-солевия обмен.

Симптоми

Както вродената, така и придобитата форма на хронична дуоденална непроходимост протичат безсимптомно в продължение на няколко години.

След това у пациента се появяват редица симптоми, които се подразделят на стомашни и интоксикационни.

Лечение

За лечение на хронична дуоденална непроходимост могат да се използват консервативни или хирургични методи.

Планът за борба с това заболяване се изготвя индивидуално за всеки пациент и зависи от неговия стадий.

Консервативната терапия предполага провеждане на комплекс от мероприятия – отстраняване на обостряния и последствия от нарушение на нормалната проходимост на червото, създаване на благоприятни условия за преминаване на храната и възстановяване на силите на пациента.