Имунната система е една от най-сложно устроените в организма на човека. Колкото по-задълбочено хората се занимават с изучаването на имунитета, възникват толкова повече въпроси и трудности.

Имунен дефицит или понижаване на защитните сили на организма води до развитието на различни инфекциозни заболявания – вирусни, бактериални, гъбични, а също и до появата на тумори.

И затова много хора се питат как да повишат имунитета си. Неправилното функциониране на имунната система също може да стане причина за здравословни проблеми.

В този случай се налага използването на имунодепресанти, или имуносупресори. Що за лекарства са това и в какви ситуации са необходими?

Кога имунитетът е твърде много?

На пръв поглед изглежда, че силният имунитет е нещо прекрасно. Активното съпротивление на инфекциите прави човек неуязвим пред голямо количество заболявания.

Нито грипът, нито другите респираторни заболявания не са страшни за него.
За защита на организма от инфекции имунната система прилага различни механизми.

Специални клетки – лимфоцити, атакуват чужди организми – вируси, бактерии, гъбички, туморни клетки, стремейки си да ги разрушат. Но понякога в резултат на определени нарушения, те започват да атакуват клетките на собствения организъм.

Причините за тази патологична активност на имунната система са много, но основната е генетичната предразположеност.

Покрай това, сред другите възможни рискови фактори са продължително протичащите инфекциозни заболявания, йонизиращо облъчване, прекомерна инсолация – продължителен престой на слънце, въздействие на химически вещества, постоянна стимулация на имунитета с лекарства – имуностимулатори, прекаран инфаркт или инсулт, тежка травма или стрес и др.

Също прекомерна активност имунитетът проявява при поява в организма на човека на чужди тела. Типичен пример е бременността.

Детето има половината от гените на своя баща, които са чужди за майката, затова и организмът възприема плода като чуждо тяло и се стреми да се отърве от него.

Токсикозата в началото на бременността е едно от проявленията на този процес. Но природата и тук е предвидила всичко – активността на имунната система в периода на бременността значително се понижава, и това помага на жената да износи и роди здраво дете.

Но има ситуации, които еволюционно изобщо не са предвидени – това е процесът на хирургическо присаждане на донорски органи – бъбреци, черен дроб, сърце.

В резултат на това в човешкия организъм се появява чужда тъкан, и имунната система активно да се бори с нея. Без назначаването на специални лекарства рано или късно се случва отхвърляне на донорския орган.

Имуносупресори – що за лекарства са това?

Имунодепресантите са били изобретени за потискане на патологичната активност на имунната система, при която започва борба с клетките и тъканите на собствения организъм или с тъканите на чуждия след пресаждане на донорските органи.

Така, автоимунните заболявания и състоянието след трансплантация на органи и тъкани са 2-та основни показания за лечение с тези лекарствени средства.

Имунодепресантите в никакъв случай не са препарати за самолечение. Първо, човек не може самостоятелно да определи наличие на показания за техния прием, и второ изискват внимателен подбор на конкретното лекарство, доза и режим на прием, който за всеки болен е индивидуален.

Имат голям списък със странични ефекти, затова и постоянното лечение налага постоянно диспансерно наблюдение.

Най-старите имунодепресанти

Имуносупресорите не са еднакви по своето въздействие върху имунната система. Най-древните представители на тази група лекарства действат на целия имунитет, без да подбират.