Интелектуална скромност – признайте, ако не знаете нещо

Мария
Написана от Мария септември 21, 2018 10:18

Интелектуална скромност – признайте, ако не знаете нещо

От детството сме свикнали да мислим, че да не знаеш е нещо срамно. Не се обръщаме за помощ, когато ни е трудно да се справим с неразбираема задача, или крием пробойните в ерудицията, като поддържаме културна беседа. Какво ще стане, ако си признаем, че не знаем нещо?

„Не съм съгласен със себе си” – казва третокласник по време на дискусия за четните и нечетни числа на уроците по математика. Той мислел, че числото 6 е едновременно четно и нечетно.

Когато една от съученичките привела контрааргумент, той признал неговата гледна точка и отговорил, че не си е помислял за това и благодарил. Така демонстрирал интелектуална скромност – признал ограничеността на своите знания и ценял идеите на другите хора.

В нашата култура е прието уверено да се възхищаваме на тези, които знаят, а за грешките да съдят. Така че това признание струва скъпо. Но как това влияе на процеса на обучение? Помага или създава предимства?

Отговор на повърхността няма

Университетските професори са едни от най-образованите хора в света, в общата маса не се отличават с това качество, тъй като са сред множество успешни учени, управляващи, лекари, художници и политически лидери.

Но както отбелязва нобеловият лауреат по физика Чандрасекар, убедеността в собствената правота може да вкара в задънена улица обучението, откритията и прогреса.

Експеримент показва как това качество влияе на резултатите от обучението. Учениците били помолени да оценят себе си по набор от твърдения, сред които „Готов съм да призная, ако не знам нещо” или „Признавам, когато някой друг знае повече от мен по определена тема”.

Психолозите искали да научат дали интелектуалната скромност ще влияе на мотивацията за обучение, стратегията за учене или на оценките. Също се опитали да разберат дали учителите забелязват различията между ученици с различни нива на това качество.

Учениците с развита интелектуална скромност били по-мотивирани за учене и по-често използвали ефективни стратегии за обучение. Например, след прочитането на главата в учебника си задавали сами въпроси, за да проверят колко разбират.

Освен това завършили учебната година с по-високи оценки по математика. На учителите не показвали резултатите от проучванията. Но те характеризирали тези ученици като по-въвлечени в учебния процес.

Вторият етап на експеримента бил проведен в лаборатория

Целта била временно повишаване на скромността на доброволците и изясняване дали това ще стимулира желанието у участниците да се обърнат за помощ, когато не могат да се справят с дадените им задачи.

Първата половина от участниците трябвало да прочетат статия – защо е полезно да си признаваме, ако не знаем нещо. Така те се настройвали за по-високо ниво на интелектуална скромност. Втората половина от участниците чели статии за това колко е полезно да бъдем уверени в своите знания.

След четенето била измерена интелектуалната скромност от двете групи. Първата група показала по-високо ниво.

При изпълнение на следващата задача 85% от тях се обръщали за допълнителна помощ, когато не можели да се справят сами. Участниците от втората група само в 65% от случаите се обърнали за помощ.

Този експеримент показал, че така може да се промени това качество у учащите и така да се променим учебното поведение. Това дава набор от предимства, важни за обучението, възниква въпросът как да се развият.

Интелектуалната скромност помага да се учим от опонента по време на спор или да понижим скромността на догматизма.

Интелектуална скромност – признайте, ако не знаете нещо
Оценете публикацията

Мария
Написана от Мария септември 21, 2018 10:18
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

TeMax София открива врати
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи