Деятелният и комуникативен екстраверт и съсредоточеният върху себе си интроверт. Ще се опитаме да разберем кой има повече шансове за успех в живота.

Базови различия

Според различни оценки, екстравертите са 50-74% от населението. Нещо като „социални пеперуди“, пърхащи под въздействието на социалната стимулация.

Новите хора и безкрайната поредица от събития – това са условия, без които екстравертът вехне и губи интерес към работата.

Политици, брокери, мениджъри по продажбите, кореспонденти – сред тях е рядко да срещнеш интроверт. Последните като цяло са по-малко – от 16 до 50% сред всички хора.

Основното, което различава интроверта от екстраверта – това е източникът на енергия. Екстравертите се зареждат с енергия – действия, хора, места и вещи. Те са разточители на енергия.

Интровертите, напротив, обърнати са към себе си – намират сили в своя свят на идеи, емоции и впечатления.
Въпреки стереотипите, това съвсем не са задължителни и затворени хора.

Просто фокусът на тяхното внимание е вътре в собствената им личност. На тях им е нужно спокойно място, където могат внимателно всичко да обмислят и да се заредят с енергия.

За физиологичните различия е говорил още Карл Густав Юнг, определяйки интроверсията и екстраверсията за вродени качества.

И затова промяната на тази личностна черта означава да нанесеш непоправима вреда на психиката. Освен това за човека е характерна адаптацията и придвижването от един спектър към друг в зависимост от обстоятелствата.

Реакция на външни дразнители

На пръв поглед, в стресовите ситуации интровертите нямат шансове. Крайните срокове, работната суета, колективните брейнсторминги – всичко това повишава нивото на напрежение.

Екстровертите пък в подобни условия се чувстват като риба във вода – бързо се ориентират и моментално вземат решение.

Изследванията, провеждащи се няколко години, доказват, че в зависимост от типа личност хората действително виждат света по различен начин.

И макар мозъкът при всички да е еднакъв, допамин, хормонът, отговарящ за двигателната активност и формирането на наслада, се развиват по различен начин.

За да усетят удовлетворение, на екстравертите им е необходим повече допамин, тъй като мозъкът на интровертите не изисква силна стимулация и се ограничава с малки освобождавания на хормона.

И ето там е тяхната силна страна:

Докато екстровертите активно обсъждат стратегии и се прехвърлят между вариантите, интровертът всичко обмисля последователно и предлага оптималния.

Алтернатива на допамина при интровертите е ацетилхолина, който също е свързан с удоволствието, но за разлика от допамина се образува в отговор на вътрешната работа.

Оттам е и стремежът на интровертите към усамотяване и ограничаване на външните дразнители.

Риск и склонност към авантюри

Още едно изследване фиксира у екстравертите по-силен отклик към прилежащото ядро /“център на удоволствието“,

разположен около амигдалата/, в отговор на хазартните игри , което обяснява склонността на тези хора към авантюри и рисковани решения.

Спонтанният екстраверт често тръгва подир капризите си, рискува излишно и невинаги печели. Между впрочем екстравертите, поради своите особености трудно правят спестявания.

Във финансовите дела внимателният интроверт понякога печеливша възможност, затова пък рядко се разорява. Например Бил Гейтс е пример за много успял интроверт.

Водене на преговори

Интровертите обичат да общуват не по-малко от екстравертите. Просто подаването на информация при тях е друго. При обсъждане на проекти от интровертите няма да получите веднага качествена обратна връзка.

Това не означава, че не слушат или няма какво да кажат. На интроверта му е нужно време за обработка на информация.