Генералният директор на Ogilvy Public Relations Кристофър Грейвс /Christopher Graves/ сподели на страниците на Harvard Business Review своите размишления от позицията на специалист по комуникации за това защо е толкова трудно да се разрушат вредоносните митове за ваксините.

Всичко започнало преди 17 години с изследването на британски лекар, с което той „доказвал“ заболяване на 12 деца, получили ваксина срещу морбили, паротит и рубеола /MMR/.

Резултатите от проучването били ужасяващи – ваксинацията станала причина, те да развият аутизъм.

Но впоследствие разследването и новите клинични проучвания довели до пълно опровержение на тази публикация, а медицинското списание официално се извинило, тъй като се установило, че лекарят има користни интереси. Впоследствие той бил лишен от лиценз да практикува.

Но дори и днес социологическите проучвания показват, че не по-малко от 1/3 от родителите в САЩ вярват на тази измислица.

Всеки 5-ти млад човек смята, че ранната ваксинация води до аутизъм. А 26% от родителите мислят, че най-надеждният авторитет по въпросите за провеждането на ваксинопрофилактиката е някаква известна личност.

При това такова заболяване като заушка, от което през 2000-та година в САЩ никой не боледувал днес отново се е завърнало.

Ожесточените спорове между родителите, политиците и медицинската, не водят до разрушаването на създадения преди 17 г. мит.

И Критостофър Грейвс, като специалист по комуникациите, би искал да знае дали е толкова трудно всъщност да се разсеят слуховете и да се разбие вредоносния мит.

Според него това е наистина трудно и за това има 4 сериозни причини.

1. Оспорването на факти е безсмислено – от това става единствено по-лошо. През 1979 г. Чарлз Лорд публикувал изследване, показващо как негативно реагират хората на фактите, научните доказателства, опровергаващи техните заблуждения.

Това явление Лорд нарекъл „склонност към потвърждаване“. От тогава са проведени още стотици изследвания, многократно потвърждаващи това заключение – ако бъдат обявени фактите и доказателствата повечето хора ще ги пропуснат или ще ги оспорят.

Те няма да променят своето мнение, а напротив – още по-силно ще започнат да го поддържат. Брендан Найхен от Дартмутския колеж и Джейсън Рейфлер от университета в гр. Ексетър, Великобритания установили опасна тенденция, която те нарекли „обратен ефект“.

Според техните данни, опитите да се коригира едно предубеждение в мнозинството от случаите води буквално до „настървяването“ на събеседника.

2. Повтаряйки един мит, ние го популяризираме – опитвайки се да разсеете мита, вие повтаряте основните му положения като от това има 2 последствия. На първо място, вие допринасяте за неговото разпространение и сред хора, които досега не са и чували за него.

И 40% от новопосветените ще повярват в мита, а не във вашето опровержение, вие неволно „превръщате заблуждението в препоръка“.

Авторите установили, че 3 дни след разговора хората в зряла възраст погрешно „запомнят“ 28% от неверните твърдения като истина, а ако те бъдат повторени 3 пъти, процентът на приелите тази лъжа за чиста монета скача до 40. Така че повтаряйки невярната информация с цел да бъде развенчана, вие постигате обратния ефект.

3. Потвърждението помага, но ние рядко прибягваме до него – чувайки невярно твърдение, ние не се опитвам да осмислим позицията на човека, който го поддържа и след това да спорим с него. Напротив , повечето хора веднага се втурват да го атакуват.

4. Ние подценяваме силата на разказа – през 1940 г. австрийският психолог Фриц Хайдер поставил началото на известното проучване, в хода на което се установила огромната човешка потребност от сюжети, тоест необходимостта да бъдат разказвани житейски истории.

Във „войната за ваксинацията“ движението против ваксинопрофилактиката използва множество сюжети. Всеки разказ се откроява със своите детайли, но в него задължително присъстват герои и злодеи и опити да се скрият или да се преиначат факти.