Редовният контрол на нивото на вътреочно налягане е необходимо за ранното откриване на опасното очно заболяване – глаукома, която може да доведе до слепота.

Повишеното вътреочно налягане възниква, вследствие на дисбаланс на синтез и отделяне на течност, заключена под обвивките на зрителния орган.

Каналите, по които обикновено се отича вътреочната течност обикновено са блокирани.

Това води до увеличаване на нейния обем и повишаване на налягането.

Вътреочното налягане можем да си представим като въздушна топка, изпълнена с вода.

Колкото повече е водата в топката, толкова по-високо е налягането.

При твърдe голямо налягане топката може да се спука, а в окото да настъпи необратимо увреждане на зрителния нерв, което води до слепота.

Заболявания, при които се променя вътреочното налягане

Повишеното вътреочно налягане е един от основните рискове фактори за развитие на глаукома.

Съществува специфична форма, при която този показател е под нормата.

Затова и всякакви отклонения трябва да станат причина за задълбочено офталмологично изследване.

Вътреочното налягане се понижава рядко, но тези изменения трудно се поддават на лечение и често водят до загуба на зрението.

Хипотония се наблюдава при:

• Травма на очната ябълка;
• Изразено обезводняване;
• Тежък диабет;
• Сепсис;
• Наркомания;

Външно може да се проявява само със сухота на очите.

Кога трябва да се измери вътреочното налягане?

Трябва да се обърнем към офталмолог и да измерим вътреочното налягане при следните оплаквания:

• Болка в очните орбити, над клепачите;
• Пелена пред очите;
• Свиване на полезрението;

• Цветни кръгове около добре осветени предмети, аура около тях;
• Сълзене, зачервяване на очите;
• Усещане за изпълване на очите със сълзи, които всъщност не се отделят;

• Невъзможност за избор на очилата за постоянно използване, различни стойности на остротата на зрението при няколко измерения;

Също вътреочното налягане се измерва при преглед на хора над 40 години, независимо от наличието на оплаквания.

Начини за измерване

Минималните изисквания към тонометрите и процедури за измерване на вътреочното налягане са определени от Международната организация по стандартизация – ISO.

Съществуват няколко основни методики на измерване на вътреочното налягане:

• Пневмотонометрия;
• Безконтактна тонометрия;
• Ребаунд тонометрия;

Другите методи за контрол на вътреочното налягане не са получили сертификат от ISO.

Апланационна тонометрия по Голдман

Методът се използва от 1957 г.

Оптималната структура на накрайника е била разработена в експериментални изследвания.

Принцип на метода

Измерване на вътреочното налягане по Голдман се основава на принципа на Ембер-Фик.

И гласи, че налягането вътре в сферата е пропорционално на силата, която е необходимо да се приложи отвън за уплътняване на тази сфера.

Сега формулата е коригирана с отчитане на дебелината и твърдостта на роговицата.

Процедура на измерване

Измерването на вътреочното налягане по Голдман се провежда с помощта на биомикроскоп.

Предварително на роговицата се капват обезболяващи капки.

Желателно е използване на флуоресциращ разтвор, който оцветява слъзната течност в син цвят.

Това дава възможност за по-точно определяне на мястото на датчика към роговицата – в центъра на площадката, свободна от слъзна течност.

Биомикроскопът е комбиниран с накрайник, улавящ съпротивлението на роговицата.

Инструментът постепенно приближава към роговицата и я докосва.

При преглед двойната призма вътре в накрайника на тонометъра разделя получаването на изображението на 2 полупръстена.

При докосване на техните вътрешни краища се гледа скалата на прибора, който ще покаже величината на вътреочното налягане.