Изпълнителният директор на Bioviva USA Inc Елизабет Париш обяви, че е първият човек в човешката история, който е успял успешно да обърне последиците от естественото стареене – благодарение на експерименталната генна терапия, разработена от компанията ѝ.

Париш се подложи на тази терапия през 2015-та година, предназначена да се бори с намаляването на мускулната маса, което е характерно за процесите на стареене и същевременно да предотвратява изчерпването на стволовите клетки, дължащо се на обусловените от напредването на възрастта заболявания.

Първоначалната цел бе доказване, че генната терапия, разработена от нейната компания е безопасна.

А резултатите, за които сега съобщава Париш, биха били първата успешна демонстрация на удължаване на теломерите, но е необходимо доказване на ефективност в дългосрочен план и съответно да се потвърдят и чрез методите на научните изследвания.

Прилагащите се към момента терапевтични методи предлагат твърде ограничени и по-скоро палиативни ползи за хората, страдащи от заболявания обусловени от стареенето.

Освен това промяната в начина на живота има ограничено въздействие върху тези заболявания. Напредъкът в биотехнологиите е най-доброто решение, и ако тези резултати се потвърдят и чрез научни изследвания, това означава, че компанията на Париш пише история.

Но все пак и тя е наясно, че са необходими допълнителни изследвания, за да се провери ефективността на тази генна терапия. Въпреки това обаче този научен труд ще бъде революционен.

Теломерите – как всъщност функционират?

Това са къси сегменти на ДНК, които се намират в краищата на всяка хромозома.

Ролята им е на буфери срещу износването, дължащо се на естественото стареене. Но поради продължителното клетъчното делене, с течение на времето теломерите стават твърде къси, за да се предпази от хромозомата. Когато това се случи, тоест теломерите се скъсят прекалено много, това води до стареене.

В основата на успеха на терапията, разработена от компанията от Париш, е свързана с оценка на теломерите, които се определят въз основа на теломерите в белите кръвни клетки – Т-лимфоцити.

По-дълги са теломерите на по-младите клетки. В сравнение със средната дължина на теломерите на Т-лимфоцитите на американското население от една и съща възрастова група, 44-годишната Париш твърди, че генните терапии, които нейната компания е разработила, и помага за удължаване на теломерите с толкова, колкото са се скъсили за 20 години.

Важно е обаче да се отбележи, че резултатите все още не са потвърдени от независим източник. А от компанията все още продължават детайлното наблюдение на кръвната картина на Париш и това ще продължи през следващите месеци и дори години, за да се гарантира, че успехът, който е наблюдаван при левкоцитите що се отнася до удължаване на техните теломери.

Но въпросът е дали чрез тази генна терапия ще е възможно теломерите и на другите тъкани и органи да се удължат. И дали ще е безопасно прилагането на тази генна терапия върху други хора.

Следователно тези твърдения на Париш могат да се определят и отчасти като маркетингов, тъй като все пак тя е собственик на компанията, която е разработила тази генна терапия, и съответно с подобни изявления очаква да получи запитвания от други хора, които са съгласни да се подложат от нея, и ако такива се появят евентуално да се улесни процедурата по потвърждаване на нейните ефекти.