Изследване за хепатит С – антитела към HCV в кръвта

Мария
Написана от Мария май 17, 2016 11:14

Изследване за хепатит С – антитела към HCV в кръвта

Антитела към вируса на хепатит С в серума на кръвта обикновено отсъстват.

Вирусният хепатит С е вирусно заболяване, което най-често протича под формата на посттрансфузионен хепатит с преобладаващи леки форми без жълтеница и предразположеност към хронифициране на процеса. Възбудителят е вирусът на хепатит С, съдържащ РНК.

На основата на филогенетичното изследване се изведени 6 генотипа HCV и повече от 80 субтипа. Генотип 1 е най-разпространеният по целия свят – 40-80% от случаите.

Генотип 1а доминиращ подтип за САЩ, а 1б преобладава в Западна Европа и в Южна Азия.

Генотип 2 е разпространен по целия свят, но се среща в по-малка честота, отколкото генотип 1 – 10-40%. Генотип 3 е характерен за Индия, Пакистан, Австралия и Нова Зеландия.

Генотип 4 е разпространен предимно в Централна Азия и Египет, генотип 5 – в Южна Африка, а генотип 6 в Хонконг и Макао.

При 40-75% се регистрира безсимптомно протичане на заболяването, при 50-75% от болните с остър вирусен хепатит се формира хроничен, при 20% от тях се развива цироза на черния дроб.

Важна роля на вирусния хепатит С се полага и в етиологията на хепатоклетъчния карцином.

Геномът на HCV е представен с едноверижна положително заредена РНК, която кодира 3-структурни и 5-структурни белтъци.

Към всеки от тези белтъци се синтезират АТ, и които се установяват в кръвта на болните от вирусен хепатит С.

Отличителна черта на вирусния хепатит С е вълнообразното протичане на заболяването, като се открояват 3 фази – остра, латентна и фаза на реактивация.

• За острата е характерно повишаване на активността на чернодробните ензими в кръвния серум, концентрацията на антитела IgM и IgG – към нуклеокапсидния белтък core, към вируса на хепатит С с нарастване на титрите, а също и на РНК HCV.
• Латентната фаза се характеризира с липсата на клинични проявления, наличието в кръвта на антитела от класа IgG – към нуклеокапсидния белтък core и други неструктурирани такива, към HCV във високи титри, липса на антитела от класа IgM и РНК на HCV или присъствието им в ниски концентрации на фона на незначително повишаване на чернодробните ензими в периодите на обостряне.
• За фазата на реактивация е характерна появата на клинични признаци, повишаване на активността на чернодробни ензими, наличие на антитела от класа IgG – към нуклеокапсидния белтък core и неструктурния белтък NS, във високи титри, присъствие на РНК на HCV и нарастване на титрите на AT класа IgM към HCV в динамика.

Диагностиката на вирусния хепатит С се основава на установяване на антитела към HCV чрез метода ИЕА, които се появяват в първите 2 седмици на заболяването и свидетелстват за възможно инфектиране с вируса или прекарана инфекция.

Анти- HCV антителата могат да се запазят в кръвта на оздравелите 8-10 години с постепенно понижаване на концентрацията. Възможно е късното установяване на антитела година и повече след инфектирането.

При хроничен вирусен хепатит антитела се установяват постоянно и в по-високи титри. Болшинството от използваните сега тест системи за диагностика на вирусния хепатит С се основават на определянето на антитела от класа IgG. Тест системите позволяват и верифицирането на активна инфекция.

Установяването на сумарни антитела IgG към HCV с метода на имуноензимния анализ е недостатъчно за поставянето на диагноза хепатит С, необходимо е потвърждаване за изключване на лъжлив положителен резултат от изследването.

Мария
Написана от Мария май 17, 2016 11:14
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи