Установиха, че нищетата разрушава мозъка и се предава от поколение на поколение.

Не е порок

Защо някои хора все не успяват да прескочат границата на бедността?

Докато други започват и фалират бизнеси, разоряват се, отново се изправят на крака, но никога не стигат до просешка тояга.

Проблемът с вечния недостиг на пари не се ограничава до ниското ниво на доходите.

А е доста по-дълбок – това е начин на живот и специфичен подход към вземане на решения.

Нищетата е преди всичко светоглед и ценностна система, която ни позволява да удовлетворяваме текущите си потребности.

1. Научена безпомощност

През 1967 г. в рамките на експеримент с кучета било направено откритие.

Оказва се, че човек става неудачник заради негативен опит.

Кучетата били разпределени в 3 клетки, като във всяка от тях бил пуснат електричен ток.

Първата група кучета можели да изключат източника на неприятни усещания, като натиснат с муцуна голям бутон.

Втората група не можела да повлияе на токовите удари – нещастните животни били принудени да търпят.

В третата клетка изобщо не пуснали ток.

След това кучетата били пуснати в отворена клетка, от която можели да избягат.

Каквото и направили кучетата от първата и третата група още при първите токови удари.

Кучетата от втората група обаче за времето на експеримента не пожелали да се възползват от възможността и да избягат. А просто си лежали и тихо скимтели.

Същото поведение е характерно и за хората, предаващи се пред финансовите трудности.

Ако не могат да си решат проблемите един или няколко пъти, не на всички им стигат сили да се изправят и да продължат напред.

И дори когато изходът е близо, човек продължава да се убеждава, че няма надежда и трябва да се примири.

2. Всичко започва в детството

Учени от университета Дюк са убедени: бедността е причина за нарушение на мозъчните функции.

Изследвания с деца от семейства с различен социален статус показват, че при тийнейджърите от бедни семейства се променя активността на един ген.

Този ген влияе на функцията на амигдалата – мозъчна структура, отговаряща за възникване на депресивни мисли и емоционални разстройства.

Учените стигнали до заключението, че вината за патологичните изменения е на материалната несъстоятелност.

Друго изследване открива разлика в обема на сивото вещество.

Мозъчните тъкани, отговарящи за възприемането на нова информация, при деца от бедни семейства са със 7-10% по-малки по обем, в сравнение с тези на децата от семейства с нормални доходи.

Съавторът на изследването уточнява, че разликата се наблюдава само при деца, живеещи на границата на бедността.

По аналогия с България, това е 4-членно семейство, свързващо с 1200 лева или по-малко месечно.

Това е закономерно, тъй като децата не получават необходимите хранителни вещества за развитие на мозъка.

Учените предлагат проблемът да се оценява като медицинско явление, а не като социално.

При децата от семейства с финансови затруднения също се наблюдава  и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.

Ако спите и ядете малко, тогава нито лекарствата, нито психотерапията ще помогнат за лечението на вашето разстройство.

Освен това на състоянието на детето се отразява и малката жилищна площ.

Огромна разлика се наблюдава при децата, след като се сдобият със собствена стая при подобряване на жилищните условия.

Проблемът с бедността е, че измъкването от нейния омагьосан кръг е много трудно.