По целия свят, включително и в България, ако погледнем какво се случва в социалните мрежи, все още продължава да се коментира историческото решение на британските избиратели да напуснат Европейския съюз.

Последствията от този референдум ще бъдат усетени във всеки сфери – от икономиката, през пътуванията и миграцията, националната сигурност, и не на последно място в областта на здравеопазването.

Бъдещето на Националната здравна служба на Великобритания – NHS, и по-скоро начинът на нейното финансиране беше водеща тема и заемаше централно място в кампанията на политическите партии, които бяха ПРОТИВ оставането на страната в Европейския съюз.

От лагера на напускащите твърдяха, че парите, които Обединеното кралство в момента плаща като членска вноска в Брюксел, след взетото решение за напускане могат да се дават за здравеопазване.

Но пък оставащите предупреждаваха, че икономическите сътресения от излизането на страната от ЕС ще застрашат и без това крехкия финансов баланс на британското здравеопазване, и така прокламираното от напускащите увеличаване на средствата няма да се осъществи.

Но както се казва, камбаната вече удари и спечели лагерът на напускащите. И сега възниква въпроса какво може да означава предстоящото излизане от ЕС за бъдещото на здравеопазването и социалните грижи във Великобритания, а и не само.

България също дава немалко пари като членска вноска в ЕС, някога може да се появи обществен консенсус и страната ни да напусне съюза, и събитията, които предстоят да се случат във Великобритания ще са показателни какво ни очаква и нас, ако и у нас се проведен подобен референдум, който да бъде спечелен от лагера на напускащите.

На първо време съществена промяна няма има нито днес, нито утре, а най-вероятно след оттегляне на настоящия министър председател на Великобритания.

Но да си дойдем на думата, ще има повече пари за Националната здравна служба след Брекзита?

От лагера на напускащите, преди референдума, твърдяха, че излизането на Евросъюза ще остави свободни 350 милиона паунда седмично обществени средства, които ще могат да се разходват за здравеопазване и за други обществени услуги.

Въпреки това, анализът от този месец на Института за фискални изследвания оспорва тази стойност, като в него се посочва, че след като вземат предвид получаваните средства от Кралството по линията на еврофондовете, нетният принос на Лондон в общия бюджет на ЕС е 150 милиона паунда седмично.

Но в този анализ не се взема предвид финансовата криза, която би могла да удари държавните финанси след излизането от Евросъюза – спадът в данъчните приходи, породен от оттеглянето на някои компании, обезценяването на лирата не са включени в тези сметки на института.

Ще намалеят ли разходите за здравеопазване в Кралството след преустановяване на притока на имигранти от държавите членки на ЕС?

Имиграцията и нейното въздействие върху здравните и другите обществени услуги беше ключова тема по време на кампанията за референдума.

В един сравнително скорошен анализ на Nuffield Trus се пресмята, че цялата 2014-та година, миграцията от Евросъюза увеличава с 160 милиона паунда разходите на Националната здравна служба на Великобритания.

Въпреки това в анализа се посочва, че това е една сравнително малка сума в сравнение с 1.4 милиарда паунда годишно допълнителни разходи за здравеопазване, поради застаряващото население и имигрантите от страни извън ЕС.

Също така се отбелязва, че имигрантите, като данъкоплатци, със своите застраховки, допринасят за увеличаване на финансовия ресурс в британското здравеопазване.