Мотивацията – това не е черта на характера или талант, а изкуство, което може да овладее всеки. Трябва само да знае рецептата. И съставки не му трябват много, защото са само две.

Как да оставаме мотивирани?

Защо едни постигат целите си, а други – не? Защо желанието невинаги води до резултат?

Каква е разликата между житейските сфери, където всички ни се получава, и сферите, в които търпим неуспех и се предаваме след няколко дни?
Тези въпроси си задава почти всеки.

От десетилетия учените изучават мотивацията, и белите петна са още много. Но един извод изглежда напълно логично:
Най-добрият начин да останем мотивирани е да работим над изпълнените задачи.

Нито повече, нито по-малко.
Вземете едно топче, вържете го за конец и започнете да го движите пред котката. Нейните зеници веднага ще се разширят, ще наостри уши, и ще следи отблизо топчето.

След като топчето се доближи до зоната, в която ще може да го достигне, котката ще направи отскок. Но едва ли ще го направи, ако например види птица на някой висок клон.

Ние сме устроени по подобен начин. Игра на тенис със съперник 4-годишно дете, много бързо ще ви доскучее. А срещу Серена Уилямс едва ли ще рискувате да излезете на корта – приемането на предизвикателства е приятно и увлекателно само ако се намират в достижимата ни зона.

Съвсем друго е да играем срещу почти равен. Победата е възможна, но не е гарантирана.

Твърдите простите задачи ни навяват скука. А много трудните ни обезкуражават. И само тези, които се намират на границата на успеха и провала, предизвикват интерес.

Това е принципът на златната среда. В психологията с него се обяснява поведението на малките деца – те се увличат по задачи, които за тях не са твърде прости и не твърде сложни.

С възрастта, разбира се, се научаваме да решаваме непосилни задачи. Но мотивацията все така остава максимална в тази работа, която лежи на границата на нашите способности – не твърде трудно, но не и твърде лесно.

Оценка на резултатите

Има и още един важен аспект. Постоянната мотивация е гарантирана, ако правилно се смесят 2 съставки – трудната работа и усещането за щастие.

И това е верният път към състоянието на потока, добре познати на артистите и спортистите. В това състояние сте толкова съсредоточени върху задачата, че всичко останало изчезва.

За да попадаме в потока, е необходимо редовно да фиксираме колко сме приближили до целта – това мотивира невероятно. Представете си как легендарният комик Стив Мартин се шегува, а тълпата започва да се смее.

Това предизвиква прилив на енергия, смелост и желание да продължава да весели публиката.

В други сфери измерението на прогреса изглежда иначе, но е не по-малко важно да продължавате да действате. Вие трябва редовно да получавате отчет за победите.

Именно затова е толкова приятно да изучавате езици в Дуолинго, Лингуалео и Кодеакадеми – там постоянно дават награди.

2 стъпки към мотивацията

И така, за да оставате винаги мотивирани:

1. Придържайте се към златната среда – поставяйте си изпълними задачи;
2. Оценявайте прогреса си и отбелязвайте постиженията си, колкото се може по-често.
Изключително просто, но просто работи. И така си гарантирате разрешаване на проблема с постоянната липса на мотивация.