Едни хора излъчват оптимизъм, а други постоянно мрънкат и се оплакват от живота.

Защо някои от нас привличат такива хора като магнит, макар и след общуването с тях да се чувстваме като изцеден лимон?

Неволно се потапяме в проблемите на този човек и дори изпитваме вина, че всичко ни е добре.

Особено трудно е да устоим, когато се оплаква и страда близък човек.

От мърморещия колега можем да избягаме в съседния кабинет или у дома.

Но къде да избягаме от любимия несправедливо уволнен преди половин година?

На такива хора винаги са им виновни обстоятелствата – интригите на колегите, завистливите съседи, амбициозните родители, нещастната любов, лошите началници и бездарното правителство.

Тоест всичко освен те самите.

„На теб ти е добре – мъжът ти е грижовен, децата са послушни.

А моят мъж е пияница, а синът глупак“ – всеки път се оплаква приятелка.

Дори не успявате да ѝ напомните, че се е омъжила за първия красавец на факултета, на който всички предричали бляскаво бъдеще.

Вече не искате да ѝ споделяте успехите в работата и да разказвате за поредния подарък на мъжа, защо да я разстройвате. Вместо това на хазартен принцип се опитвате да ѝ подскажете вариант за разрешение на проблемите.

Но на всички предложения тя ви отговаря, че вече е пробвала, това няма да сработи, лесно ти е да говориш.

Ако започнете битка, за да спасите нещастна приятелка или оплакващия се мъж, трябва да сте наясно, че попадате в мрежата на професионалната жертва.

Подобни случаи прекрасно илюстрират модела на поведение в рамките на т.нар. триъгълник на Карпман.

Всички ние играем в една от 3-те основни роли – на хищник, на жертва и на спасител.

Обществото, началници, животът се превръщат в хищници.

Жертвата обикновено се манипулира с чувството за вина и срам.

Всъщност не можете да се радвате, когато някой до вас страда?

Какво ни остава да направим, да влезем в ролята на спасител.

Опасността на триъгълника е честата на смяна на ролите.

Спасителят става жертва, жертвата хищник, а хищникът – жертва.

След поредното вменяване на чувство за срам и вина, излизането от играта става още по-трудно.

Изход от триъгълника

Първото, което трябва да направи спасителят е да признае, че се е въвлякъл в чужда игра.

И тези отношения са болезнени и зависими.

Зависимостта лесно може да се обърка с близост, тъй като границата между тях е крехка.

Желанието за близост е абсолютно нормална потребност за всеки от нас.

За нас са важни надеждните отношения с човек, с който може да споделим и да доверим.

При пълноценните отношения всяка страна има собствени желания и цели, изискващи достатъчна свобода за реализация.

В зависимите отношения границата между партньорите се размива, става им се все по-трудно да осъзнават своите желания.

Партньорите не рискуват да направят нещо за себе си, тъй като се боят да не наранят другия, принуждавайки го да си тръгне.

Страхът от загуба на партньор или приятел често ни кара да си затваряме очите за неговите постъпки, да търпим обиди, срам и унижение.

И проблемът е, че нямаме сили да променим този формат на взаимоотношения.

Спирайте се всеки път, когато се стремите да изкупите чувство за вина и срам.

Задавайте си въпроса – защо го правите? Какво ще получите от такова общуване?