Вярата в себе си е основата на силния характер.

Това се отнася както за възрастни, така и за деца, едно полезно и необходимо качество. Причините за това са няколко.

Първо, повишава се самооценката, второ човек започва да вижда допълнителни възможности, които позволяват да постигне успехи.

И трето, цени своите усилия, знае, че е способен на много.

Благодарение на вярата в себе си не погубваме талантите, които дремят у всеки.

Възрастен човек или дете може да вярва в себе си или да не вярва – това зависи от методиje на възпитание в семейството.

Но вродените особености също имат значение.

Благодарение на тях още в ранна възраст може да се забележи, че детето цени свои възможности.

Липсата на вяра при децата има неблагоприятни последствия и това е очевидно.

Такива деца са често страхливи, трудно общуват сред връстници, предлагат нови игри, задават характера на общуването.

Често се срамуват да отговарят на дъската, да представят нови проекти и идеи, които всъщност при тях са множество.

1. Учете детето да не се предава

Обикновено острото усещане за собствена неспособност се появява след първия провал.

Тогава децата се чувстват неспособни, тъгуват, спират да правят това, в което са претърпели крах.

Недоверието в себе си се утвърждава и дори може да се превърне в навик, ако родителите също критикуват и ругаят децата заради техните провали и неуспехи.

Ниската самооценка създава представки за негативни сравнения с връстниците или с по-успешните съученици.

Ако възрастните искат децата да станат по-уверени в себе си, то следва да се откажат от методите на възпитание, които се основават само на указания, критики и порицания.

За да свикне детето към новото отношение, има нужда от време.

Винаги говорете на децата, че не трябва да се предават и да вдигат ръце след първия провал.

Намерете думи, които да мотивират детето да опита още веднъж.

Обяснете на детето, че неуспехът това още не е финалният провал и то още има възможност да победи в конкурса.

Обмислете заедно с него лозунга, който ще подкрепя неговата вяра в себе си.

Това могат да бъдат фрази от книги, филми или измислени заедно с родителите цитати.

2. Показвайте на децата положителен пример

Родителският пример е важно условие за развитието на детето.

Преди да го научите да вярва в себе си, трябва сами да прецените дали самите вие вярвате в себе си - хората, които възпитават.

Децата не запомнят толкова казаните им думи и наставления, колкото възприемат показания пример.

Колкото искаме можем да говорим за ползата от добрата самооценка, а при първия провал да зарязваме проекта над който сме работили цяла година.

Трудно децата, които виждат подобна ситуация, биха повярвали в своите способности.

Ако родителите вярват в себе си, са търпеливи, оптимисти и са способни и въпреки провала започват всичко отначало.

3. Край на навика всичко да се критикува

Ако децата слушат много критика по свой адрес, особено когато не се справят със задачите, това може да понижи тяхната самооценка и вярата в собствените сили.

Децата е важно да усещат подкрепата на родителите си.

Най-често се проявява в похвала и приемане на всичко, което се случва в живота на детето, дори и да се случи, то да се провали.

Трябва да забравите за навика да критикувате детето за щяло и нещяло.