Как да предотвратим самоубийствата при тийнейджърите

Калина
Написана от Калина март 16, 2015 15:22

Как да предотвратим самоубийствата при тийнейджърите

Акценти:

  • Как да разберем, че детето ни има суицидни мисли?
  • Кои са признаците на депресия при подрастващи?
  • Какво да правим, ако детето ни не иска да общува с нас?

Свързани:

loading...

Статистиката безпощадно фиксира ръст в броя на самоубийствата сред подрастващите.

Откъде идва този проблем? И как да предпазим децата от беда? За кои симтпоми да се безпокоим?

От опасни експерименти със собствения си живот, за съжаление, нито един тийнейджър не е застрахован, но има рискови деца, чиито родители непрекъснато трябва да „държат ръка на пулса“.

Винаги е повод за тревога, когато детето:

– има проблемно поведение и/или резки промени в настроението;

– приема психоактивни вещества;

– увлича се от темата за смъртта;

– не се доверява на никой от възрастните;

– има нарушено психично здраве.

А тъй като първите проявления на психичните заболявания възникват именно във възрастта на пубертета, в това време трябва да бъдем особено внимателни.

Много други проблеми стават явни също в този възрастов период. Затова, дори вашето дете да не се намира в рисковата група, не го изпускайте от поглед.

Да се предусети намерение за самоубийство не е лесно, тъй като причините за такова решение сред тийнейджърите са трудни за разпознаване. Не рядко самите деца, извършили опит за самоубийство, сами са в недоумение. Работата е там, че суицидните мисли и настроения при подрастващите имат редица особености.

В тази възраст децата не си представят съвсем ясно последствията от собствените си действия и са склонни да не дооценяват риска. Днес, в епохата на Интернет и с увеличението на популярността на компютърните игри, тази особеност на психологията на подрастващите се усилва още повече.

У децата се създава отношение към живота като към виртуален свят, от който можеш да излезеш, а после просто да „презаредиш“.

Възрастният човек или децата под 12-годишна възраст извършват самоубийство заради желанието да прекратят непоносимо съществуване. За подрастващите, самоубийството освен всичко друго е и романтична стъпка. Това се обяснява с високата степен на „заразителност“ на самоубийствата сред подрастващите.

Момичетата и момчетата на тази възраст лесно се вдъхновяват от истории за това, че някой от техните връстници е приключил с живота си, след което неговите родители, съученици и учители са се разкайвали горчиво и са съжалявали, че не са го обичали и оценявали достатъчно.

Тийнейджърът може да се замисли за самоубийство по странен за възрастния човек повод, например за да не разочарова родителите си с тройката за срока, макар те никога да не са му поставяли като условие да има отлични оценки.

Подрастващите, както и възрастните, могат да свършат със себе си в състояние на депресия. Проблемът е в това, че признаците на депресия при тийнейджърите не са толкова очевидни, както при възрастните.  Например, те могат да се изразяват в проблемно и даже асоциално поведение.

Възможен е и точно обратният вариант, който е и по-коварен – когато детето, намиращо се в депресия, показва абсолютно благополучие.

Всяко дете мечтае за топли и изпълнени с доверие отношения с родителите си. В пубертета това е още по-важно. Затова не се поддавайте на неговите демонстративни опити да ви докаже, че не се нуждае от вас. В допълнение, за детето би било добре да има и един по-възрастен приятел. Дали ще е някой роднина, приятел на семейството или учител – няма значение.

Важното е този човек да заслужи доверието на вашето дете. Изключително важно е да намерите такъв човек за подрастващия, който по една или друга причина избягва откритото общуване с родителите си.

Ако детето задава въпроси за смъртта, не отклонявайте разговора от неприятната тема, а внимателно го изслушайте и обсъдете всичко, което го вълнува. Понякога дори е добре сами да повдигнете темата, за да разберете отношението на детето към смъртта, а и за да развенчаете романтичний й ореол, подчертавайки цялата й нелицеприятност.

Ако забележите проблем, не бързайте да се обвинявате, макар чувството за вина да е естествено за всеки родител. Разберете грешките си и се постарайте занапред да не ги допускате. Но най-главното е – не оставяйте детето без внимание. И ако усетите, че не можете да се справите сами с проблема, потърсете помощ от психолог. 

Калина
Написана от Калина март 16, 2015 15:22
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи