Статистиката безпощадно фиксира ръст в броя на самоубийствата сред подрастващите.

Откъде идва този проблем? И как да предпазим децата от беда? За кои симтпоми да се безпокоим?

От опасни експерименти със собствения си живот, за съжаление, нито един тийнейджър не е застрахован, но има рискови деца, чиито родители непрекъснато трябва да "държат ръка на пулса".

Винаги е повод за тревога, когато детето:

- има проблемно поведение и/или резки промени в настроението;

- приема психоактивни вещества;

- увлича се от темата за смъртта;

- не се доверява на никой от възрастните;

- има нарушено психично здраве.

А тъй като първите проявления на психичните заболявания възникват именно във възрастта на пубертета, в това време трябва да бъдем особено внимателни.

Много други проблеми стават явни също в този възрастов период. Затова, дори вашето дете да не се намира в рисковата група, не го изпускайте от поглед.

Да се предусети намерение за самоубийство не е лесно, тъй като причините за такова решение сред тийнейджърите са трудни за разпознаване. Не рядко самите деца, извършили опит за самоубийство, сами са в недоумение. Работата е там, че суицидните мисли и настроения при подрастващите имат редица особености.

В тази възраст децата не си представят съвсем ясно последствията от собствените си действия и са склонни да не дооценяват риска. Днес, в епохата на Интернет и с увеличението на популярността на компютърните игри, тази особеност на психологията на подрастващите се усилва още повече.

У децата се създава отношение към живота като към виртуален свят, от който можеш да излезеш, а после просто да "презаредиш".

Възрастният човек или децата под 12-годишна възраст извършват самоубийство заради желанието да прекратят непоносимо съществуване. За подрастващите, самоубийството освен всичко друго е и романтична стъпка. Това се обяснява с високата степен на "заразителност" на самоубийствата сред подрастващите.

Момичетата и момчетата на тази възраст лесно се вдъхновяват от истории за това, че някой от техните връстници е приключил с живота си, след което неговите родители, съученици и учители са се разкайвали горчиво и са съжалявали, че не са го обичали и оценявали достатъчно.

Тийнейджърът може да се замисли за самоубийство по странен за възрастния човек повод, например за да не разочарова родителите си с тройката за срока, макар те никога да не са му поставяли като условие да има отлични оценки.

Подрастващите, както и възрастните, могат да свършат със себе си в състояние на депресия. Проблемът е в това, че признаците на депресия при тийнейджърите не са толкова очевидни, както при възрастните.  Например, те могат да се изразяват в проблемно и даже асоциално поведение.

Възможен е и точно обратният вариант, който е и по-коварен - когато детето, намиращо се в депресия, показва абсолютно благополучие.

Всяко дете мечтае за топли и изпълнени с доверие отношения с родителите си. В пубертета това е още по-важно. Затова не се поддавайте на неговите демонстративни опити да ви докаже, че не се нуждае от вас. В допълнение, за детето би било добре да има и един по-възрастен приятел. Дали ще е някой роднина, приятел на семейството или учител - няма значение.

Важното е този човек да заслужи доверието на вашето дете. Изключително важно е да намерите такъв човек за подрастващия, който по една или друга причина избягва откритото общуване с родителите си.

Ако детето задава въпроси за смъртта, не отклонявайте разговора от неприятната тема, а внимателно го изслушайте и обсъдете всичко, което го вълнува. Понякога дори е добре сами да повдигнете темата, за да разберете отношението на детето към смъртта, а и за да развенчаете романтичний й ореол, подчертавайки цялата й нелицеприятност.

Ако забележите проблем, не бързайте да се обвинявате, макар чувството за вина да е естествено за всеки родител. Разберете грешките си и се постарайте занапред да не ги допускате. Но най-главното е - не оставяйте детето без внимание. И ако усетите, че не можете да се справите сами с проблема, потърсете помощ от психолог.