Как да принудите вътрешния ви критик да млъкне

Мария
Написана от Мария август 14, 2015 18:37

Как да принудите вътрешния ви критик да млъкне

Акценти:

  • Критик - вътрешен
  • Вътрешен критик - безобиден
  • Минимум от действия - осигуряване

Свързани:

loading...

„Колко ужасно изглеждам!“, „Акълът никога не ми стига, за да разбера“, „Не заслужавам по-добър живот“ – и така нататък. Не може да се намери човек, който никога да не е отправял подобни упреци към себе си.

А тъй като полза от това няма никаква, ще се опитаме да се отнасяме към себе си по-доброжелателно и конструктивно.

Неприятният вътрешен глас ли е този, който ви кара да изпаднете в отчаяние, съобщавайки ви нещо за самите вас? Ако това е така, имаме 2 новини за вас. Добрата е в това, че не сте сами – вътрешният критик живее във всеки от нас.

А лошата е, че е невъзможно да си избавите от него Но не, между впрочем новостите са три. И третата също е добра – в един момент може да спрете да понасяте тази критика и да я прекратите.

В това е убедена психоложката и арт терапевтът Лусия Капачионе, автор на множество книги и статии, преведени на 20 езика.

„Как не те е срам?!“

Всичко, както се подразбира започва от ранното детство. Представете си, че детето с неловко движение събаря, например, стояща пред него чаша с мляко.

Случайно чупи скъпа играчка, бута на пода любима родителска ваза – и така нататък, списъкът с прегрешенията е безкрайно дълъг и всеки от нас със сигурност е бил обвиняван в нещо подобно.

Какво следва по-нататък? В най-добрия случай – съкрушена родителска въздишка, в най-лошия – гневно крещене.

„Е как може да си толкова непохватен?“, „Наказание, не, той е дете“ и неизбежното „Как не те беше срам ?!“ като за финал. И на нас ни е срам. Много ни е срам, болезнено преживяваме, че нещо с нас, се оказва не е както трябва, че сме лоши.

Разбира се, родителите изобщо не искали да ни втълпят това чувство, но и дори и така да е, това е крайният резултат. И много скоро във всяка неприятна ситуация ние неизбежно слушаме същите тези думи.

Само че вече произнесени от първо лице – как не ме беше срам, колко лошо постъпих. В нас се заселва вътрешен критик. Но той се установява в дълбините на нашето съзнание.

Лусия Капачионе го оприличава на компютърна програма, която се установява в нашия мозък на ниво невронни връзки. И непрекъснато възпроизвежда едно и също действие – ругае ни, хули ни и още веднъж ни нагрубява.

Разрушаващи ни защита

Вътрешният критик съвсем не е безобиден. Занижената самооценка, задънена улица вместо кариерен растеж и невъзможност да се откъснем от действащите ни зле взаимоотношения. – по-добра кариера и по-добри взаимоотношения ти не заслужаваш! – тържествено ни съобщава нашият критик.

Понижаване на творческите способности, а в много случаи и формиране на склонност към зависимости и други типове саморазрушително поведение – ето не пълният списък с опасности, приведен от Лусия Капачионе.

И не си струва да се заблуждаваме с напразни надежди, че конструктивната критика винаги е полезна, а назоваването на нещата с истинските им имена е признак на сила на характера и на честност.

Никаква полза няма от вътрешната критика, убедена е Капачионе. Целият неин смисъл се състои в това да ни задържи в рамките на обичайния минимум от действия, а не да нарушим границите, не ни даваме да насочим силите си към нещо ново и непознато.

Мария
Написана от Мария август 14, 2015 18:37
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи