През живота си човек преминава през няколко кризи.

Във времената, когато се налага да се справя с тях той се учи да отстоява своето мнение, бори се за независимост, самостоятелност.

А по-късно, когато минава приблизително през половината от житейския си път, се замисля – дали живее свой живот?

Обикновено това се случва по време на кризата на средната възраст, но може да се случи по всяко време, ако отношенията или общуването с околните престанат да ни устройват.

Всичко, което човек прави през живота си, така или иначе оценява отстрани.

Оценка на направеното обикновено прави сам – обвинява се и се хвали, прощава си или не си прощава, прави си изводи, взема на въоръжение и опита си.

Така се случва при тези, които се отличават със самостоятелност и независимост на мисълта и действията.

Понякога такава оценка на човека и неговия живот дават околните – семейство, роднини, приятели, колеги, началство.

В този случай може да се предположи, че част от личната отговорност се предава на околните.

Какво тогава му остава на човек?

Именно в тази ситуация може да възникне въпроса – намирам ли се на мястото си и своят живот ли живея аз?

1. Мислите за работа предизвикват ужас

Всеки от раждането си притежава таланти.

Ще бъде ли реализирани те в живота, зависи от множество фактори.

Първите способности в детето виждат родителите.

Ако по някакви причини те не създават условия за тяхното развитие, заложбите могат да останат несформирани или съвсем да угаснат.

Възможно ли е човек да бъде нещастен от това?

Ако притежаваме ярко изразени способности в някаква сфера, без да имаме възможност да се проявим, а отидем да работим другаде, то рискът да станем някого другиго рязко нараства.

В такъв случай, ако човек не чувства развитие на своята личност, а напротив – възприема се като безполезен, не получава удоволствие от резултата.

В този случай мислите за работата все повече ще отбиват желанието с тях да се занимава.

Общуването с близки хора не ни носи радост

Желанието да избягваме общуването и да живеем в самота може да говори за наличие на умора или психологическа травма.

Когато нямаме желание да общуваме и да установяваме близки връзки, това не означава, че околните са недостойни.

Връзките приключват с използване или с агресия

Хората често играят роли на такива, каквито не са.

За това имаме свои причини и несъзнателна изгода.

Трябва да се замислим над това, какво е станало причина в живота ни да има толкова малко поводи за радост?

Възможно е до нас да не са наистина точно тези хора?

Анализирайте ситуацията – какъв може да е приносът, за да не ви устройват отношенията с околните?

Какво може да се направи, за да се промени ситуацията?

Обикновено изходът не е да променяме хората около себе си, а да започнем промени със своята личност.

Нямаме желание да се радваме на себе си

Когато не искаме да правим нищо, нямаме желание да си даряваме приятни моменти, се отказваме от радостта и това е повод да се замислим, дали живеем собствения си живот.

Първият въпрос, за да се ориентираме в тази ситуация ще бъде – какво искам аз?

Ако възникналите желания съвсем не отговарят на заобикалящата обстановка и общата картина на живота, това означава, че имате потребност да се намирате на друго място и да бъдете друг човек.